Чочарка

Но той не само не ми отговори, а дори не се обърна и продължи напред, като че бе глух.

— Господин Евангелисти, ще ми продадеш ли сирене?

— Не се казвам Евангелисти, а Де Сантис — отвърна той.

— Казаха ми, че името ти било Евангелисти.

А той:

— Не, ние по вяра сме евангелисти, това е всичко.

Така най-сетне, както си вървеше, той показа, че е склонен да продаде нещо, и ние го последвахме в колибата му. Но най-напред той вкара в кошарата една по една овцете, назовавайки ги по име: Бианкина, Пачиока, Мата, Челесте и т. н. и, като залости вратата, предложи да влезем в колибата му. Тя беше подобна на колибата, в която живееше Париде, само че по-голяма и по-бедна, по-празна и по-студена. Може би добих такова впечатление поради нелюбезното посрещане, което ни оказаха. Около огъня в колибата на пънове и пейки бяха насядали много жени и деца. Седнахме и ние. Първото нещо, което овчарят направи, бе да се помоли заедно с всички присъствуващи, включително и децата. Изненадах се, като ги гледах да се молят, защото селяните, поне по нашия край, се молят рядко и само в църква. Но си спомних, че те са евангелисти, и разбрах, че са по-различни от нас, вярват по друг начин. Микеле, който, изглежда, беше любопитен да научи нещо повече за тях, щом свършиха молитвата си, запита как така са станали евангелисти. Изглежда, че разбираше какво точно означава тая дума. Едрият мъж отговори, че той и другите му братя ходили в Америка на гурбет. Там срещнали някакъв пастор протестант, който ги убедил, и така приели евангелистката вяра. На въпроса на Микеле какво впечатление му е направила Америка овчарят отговори:

— В Неапол се качихме на един параход и слязохме в едно малко градче в Тихия океан. После с влак стигнахме до едни гори, защото ни бяха ангажирали като дървари. От всичко, което видях, имам представа, че Америка е страна, пълна с гори.

— А градове не видяхте ли?

— Не, само онзи, в който слязохме, едно малко градче… две години прекарахме в горите и след това по същия път се върнахме в Италия.

Микеле изглеждаше учуден и развеселен, защото, както ми обясни по-късно, в Америка имало много големи градове, а тия хора не бяха видели нищо друго освен дървета и гори, затова смятаха, че Америка представлява някаква огромна гора.

Двамата разговаряха още малко за Америка и тъй като ставаше вече късно, аз напомних за сиренето. Мъжът порови в тъмнината сред сламата на покрива и оттам извади две жълти питки овче сирене, като заяви съвсем просто, че ако ги искаме, стрували толкова и толкова. Подскочихме, защото цената беше нечувана дори за това време на глад и недоимък, и аз му казах:

— Какво, да не би твоето сирене да е златно?

— Не, то е повече от злато — тържествено отвърна овчарят, — сирене е. Златото не се яде, а сиренето, да.

— Сигурно Евангелието ви учи да искате такива цени — намеси се подигравателно Микеле.

Мъжът не отговори и аз настоях:

— Преди малко сестра Тереза там в пещерата каза, че бог иска хората да си помагат едни на други. Интересен е вашият начин да помагате на хората.

— Сестра Тереза изповядва друга религия — с невъзмутимо лице и съвсем спокоен тон отвърна той. — Ние не сме католици.

— А какво смятате, че са евангелистите? — отново запита Микеле. — Да продават двойно на другите, на католиците ли?

— Евангелисти, братко, означава да се спазват законите на Евангелието. Ние ги спазваме.

С една дума, той си имаше готов отговор за всяка нещо и нямаше как, беше неумолим, твърд на думата си като камък. Накрая каза:

— Ако искате… бих могъл да ви продам едно агънце… хубаво, тлъсто… за Великден… има до шест кила… ще ви го дам на добра цена.

Аз размислих, че Великден наистина наближава и трябваше да има агънце, и го запитах за цената. Отново подскочих. Със същите пари бихме могли да купим агнето и овцата, която го е родила.

Тогава Микеле се обърна изведнъж към евангелиста:

— Знаете ли какво сте вие, евангелистите? Вие сте изгладнители!

— Успокой се, братко, Евангелието иска хората да се обичат помежду си.

Накрая, загубила всякаква надежда, аз му заявих, че ще купя само една питка сирене, но той трябва да понамали цената

Знаете ли какво ми отговори:

— По-евтино ли? Това е най-ниската цена, на която мога да ви го дам. Но по-добре ще е да не го вземеш, сестро, защото, ако го купиш по цената, която ти искам, после ще ми се сърдиш, а ако ти го продам на цената, която даваш, аз ще ти се сърдя. А Евангелието иска хората да се обичат помежду си. Не го взимайте, тогава ще продължим да се обичаме.

Не обърнах внимание на този съвет и се пазарих дълго време, но той остана непоклатим. Нямах начин да го убедя и когато го притиснах, както се казва, до стената, доказвайки му, че е просто крадец, той говореше, както казва Евангелието: „Не се оставяй да те завладее гневът, сестро… гневът е голям грях!“