Дамите на Мисалонги

Точно в този деликатен момент сестрата на доктор Паркинсън показа главата си през вратата и сви вежди.

Той стана веднага и излизайки навън, каза:

— Извини ме за момент.

За известно време Миси остана неподвижна на стола си, чудейки се, дали не трябва да стане и да се измъкне на пръсти. Все пак реши, че ще бъде по-добре да изчака доктора и да напусне официално кабинета. Името на доктор Невил Хърлингфорд й се мерна пред очите върху едно писмо, лежащо върху бюрото, сред изпъстрената с точици попивателна. Съвсем инстинктивно Миси протегна ръка, взе писмото и прочете:

Скъпи Джордж,

Странно е, че трябваше да ти изпратя двама пациенти в една и съща седмица, докато за шест месеца не съм ти изпратил нито един. Но, такъв е животът, а и моята практика в Байрон. С това писмо ти представям Миси Райт, бедна малка стара мома, която е получила криза, съпроводена от болки в гръдния кош и задух вследствие на дълго и бързо ходене. Установената единична криза говори по-скоро за истерия, независимо от това, че пациентката е получила сив цвят на лицето и се е изпотила. Както и да е, възстановяването й беше учудващо бързо и когато я прегледах след известно време, не открих никакви усложнения. Аз наистина предполагам, че се касае за истерия — най-вероятната диагноза, имайки предвид обстоятелствата при които живее. Тя води скучно, лишено от много неща съществувание (виж състоянието на гърдите й). Но, за да бъдем съвсем сигурни, бих желал ти да я прегледаш с оглед изключването на някое сериозно заболяване.

Миси остави писмото и затвори очите си. Целият ли свят се отнасяше към нея със съжаление и презрение? Как можеше гордостта да си съперничи с толкова много съжаление и презрение, когато Миси беше толкова добронамерена? Миси беше горда също като майка си. „Скучна“, „лишена“, „бедна, малка стара мома“, „с оглед изключването някое сериозно заболяване“ — като че ли скуката, лишенията и старото моминство не бяха сериозни заболявания сами по себе си.

Тя отвори очи и с изненада установи, че в тях нямаше и следа от сълзи. Напротив, те бяха искрящи, сухи и ядосани. Тогава тя започна да търси сред безпорядъка върху бюрото на доктор Паркинсън, дали няма да намери някакво сведение за своето състояние. Намери две бланки с диагнози, като и двете не носеха някакво име. В едната бяха изброени редица констатации, които говореха недвусмислено, че всичко е наред, а другата буквално говореше за беда, изцяло свързана със заболяване на сърцето. След това откри и началото на едно писмо до доктор Хърлингфорд, в което се казваше:

Скъпи Невил,

Благодаря ти за изпращането на госпожа Анастейжа Джилрой и госпожица Райт, чието първо име не знам. Предполагам, че като повечето хора си добавил едно „и“ към семейното положение, но както и да е. Сигурен съм, че няма да имаш нищо против да изпратя мненията си и за двете в едно…

Там свършваше. Госпожа Анастейжа Джилрой? Пресявайки в ума си малкото познати лица в Байрон, които не бяха от рода Хърлингфорд, тя се сети за една жена с болнав вид, на нейната възраст, която живееше в една порутена колиба до бутилковия завод заедно с мъжа си пияница и няколко малки занемарени деца.

Беше ли второто клинично сведение за госпожа Джилрой? Миси го взе и се опита да дешифрира медицинския жаргон и символите, които изпълваха горната половина на листа. Долната половина беше достатъчно ясна, даже и за нея.

В нея се казваше: