Дар от Земята

Забележат ли го, ще го прострелят с щадящи куршуми, после ще го отнесат в Болницата на носилка. Когато се събуди, ще го отведат на първия и последен разпит с ужасния Исус Пиетро Кастро. Горящите очи на Главата на Изпълнението ще се впият в неговите и той ще чуе кънтящия му глас: „Келер, а? Да, ние разчленихме твоя чичо. Е, Келер? Появил си се тук, сякаш си екипарий, който има работа в Болницата. И каква е тази работа, Келер?“

Какво ще отговори тогава?

Глава 5 Болницата

В съня си Исус Пиетро изглеждаше с десет години по-възрастен. Достойнствата му — изправен гръбнак, яки мускули и умело контролирана мимика — сега имаха възможност за заслужен отдих. Сивите му, винаги изрядно сресани коси, бяха разчорлени, тук-там отдолу се показваше оголен скалп, който иначе винаги прикриваше старателно. Спеше сам, отделен от жена си с врата, която никога не се заключваше. Понякога Исус се мяташе насън, друг път, изтощен от безсъние, се блещеше в тавана и си мърмореше недоволно под носа. Но тази нощ спеше съвсем спокойно.

А би могъл отново да изглежда на трийсет — със съответната помощ. Под иначе сбръчканата кожа се криеше организъм в чудесно състояние. Притежаваше великолепно дишане — отчасти благодарение на новоприсадения бял дроб, неговите мускули — скрити под дебели, увиснали кожни гънки, оставаха твърди, и храносмилането му протичаше нормално. Зъбите, до един присадени, бяха великолепни. Ако само получи нова кожа, нов скалп, нов черен дроб и му сменят няколко сфинктера и други автономни мускули…

Но за целта се изискваше специално постановление от Съвета. Щеше да е нещо като обществена награда и той бе готов да я приеме в случаи, че я предложат, но не възнамеряваше да се бори за нея. Трансплантациите и тяхното разпределение бяха изцяло под юрисдикцията на екипажа и представляваха най-мощната привилегия. На всичко отгоре Исус Пиетро чувстваше… не отвращение… по-скоро известна неохота да заменя частите на своето тяло с чужди. Струваше му, че е като да изгуби своето „аз“. Само страхът от смъртта го беше принудил преди няколко години да склони присаждането на нов бял дроб.

Отново се унесе в сън.

И събитията започнаха да се подреждат едно след друго.

Филмите на Поли Торнкуист: някой се е промъкнал през неговата мрежа предишната нощ. Вчера — бягството на Келер. Разяждащото подозрение, засега все още догадка, че товарът на рамробот 143 е далеч по-важен и съдбоносен, отколкото предполага. Смачкани, неудобни чаршафи. Одеялото е прекалено тежко. А на всичко отгоре забрави да си измие зъбите. Въображаема картина — Келер, същият, който скочи право надолу, в пропастта, продължава да го преследва. Тихи звуци отвън зад стената, звуци, които се разнасят вече близо час, без да го събудят. Необясними звуци. Също като страстта по онова момиче, което в момента лежи в ковчега и последвалото я чувство на вина. Изкушението да се възползва от този старинен метод за промиване на мозъци за свои лични цели, да принуди малката бунтовница поне временно да се влюби в него. Изневяра! И отново чувството за вина.

Изкушения. Избягали затворници. Горещина, смачкани чаршафи.

Безсмислено. Той се пробуди.

Исус Пиетро лежеше изпънат в леглото, стиснал юмруци и втренчил невиждащ поглед в тъмнината. Безсмислено е да се съпротивлява. Изминалата нощ бе объркала равномерния ход на вътрешния му часовник. Защо през цялото време мисли за Келер?

Исус Пиетро се претърколи на другия хълбок и вдигна телефона.

— Болницата, сър — произнесе непознат глас.

— Кой е насреща?

— Старши сержант Ленард В. Уотс, сър. Нощният дежурен.

— Какво става в Болницата, старши сержант? — въпросът не беше чак толкова необичаен. Исус Пиетро продължаваше да го задава всяка сутрин на рапорт вече десет години.

Уотс отговори с ясен, уверен глас.

— Чакайте да видя. Вие си тръгнахте в седем. В седем и трийсет майор Янсен нареди да освободим подставените лица, заловени предишната нощ — тези, които нямаха слухови апарати. Майор Янсен си тръгна в девет. В десет и трийсет сержант Хелиос съобщи, че всички подставени лица са се прибрали по къщите. Хъммм… — шум от прелистени страници. — С изключение на двама, всички разпитани днес затворници бяха екзекутирани и преместени в трупохранилището. От секцията за медицинско снабдяване ни уведомиха, че засега органната банка е препълнена и не може да поема нови попълнения. Желаете ли да ви прочета списъка на екзекутираните, сър?

— Не.

— Ковчезната терапия протича задоволително. Засега не са регистрирани неблагоприятни странични реакции. Външните патрули докладваха за лъжлива тревога в 12.08, предизвикана от заек, който се е натъкнал на бариерата на електронното око. На охраняемия периметър не са забелязани подозрителни раздвижвания.

— Откъде знаят, че е било заек?

— Да попитам ли, сър?

— Не. Предположили са. Лека нощ. — Исус Пиетро се обърна по гръб и зачака съня.