Дар от Земята

— Разполагам с неголяма лична армия. Имам повече от стотина преки потомци. Всички те доста дълго са се готвили за този ден. Не всички ще тръгнат след мен, но болшинството ще се подчинят на заповедите ми без каквито и да било колебания. Въоръжени са с ловно оръжие.

Лидия въздъхна напрегнато.

— Ние ще направим каквото е по силите ни, мисис Хенкък. Не искаме да унищожим органната банка, но можем да премахнем несправедливостта.

— Това, което действително трябва да се направи — заговори Хари Кейн, — е да се организира разпределение на трансплантационните запаси в банката по списък. Който се разболее първи… нали разбирате какво имам пред вид? Междувременно ще съставим нов кодекс от закони, според който екипариите имат същите шансове да се озоват в банката, каквито и колонистите.

— Не бива да се прекалява, Кейн. Помнете, трябва да удовлетворим интересите и на двете групи.

— Пфу! — подскочи гневно Лидия Хенкък. Трудно беше да се определи дали всеки момент ще избухне в плач, или се готвеше да премине в атака.

— Работата е в това — каза Парлет, — да направим всички равни пред закона. Без същевременно да извършваме преразпределение на собствеността. Съгласни ли сте?

— Не напълно.

— Следете нишката на моите разсъждения. Пред закона всички са равни. Престъплението изисква наказание. Колкото по-голяма е собствеността на един субект, толкова повече намалява възможността той да извърши престъпление. Получава се така, че членовете на екипажа има какво да губят, а колонистите — с какво да се сдобият.

— Да, звучи разумно. Но съществуват някои неща, които ние искаме.

— Да чуем.

— Собствени автономни източници за енергозахранване.

— Отлично. Докато не построим такива на Гама и Делта ще ви доставяме безплатна енергия. Могат да се поставят водноелектроцентрали на Мътното свлачище и Дългия водопад.

— Това добре. Ще са ни нужни и гаранции за свободен достъп до органната банка.

— Това вече е проблем. Органната банка — като всяка друга банка — разполага с ограничен резерв, от нея не може да се вземе повече, отколкото е внесено. Да не забравяме, че сега осъдените колонисти ще са много по-малко.

Худ се поклащаше на стола, опрял подметки в стената. Очите му бяха притворени, сякаш бе потънал в царството на мечтите.

— Да приложим тогава лотарийния принцип. И да насочим всички усилия за развитие на алопластията — финансите ще ги осигури екипажът.

— Защо екипажът?

— Ние нямаме пари.

— Може да въведем прогресивен данък. Нещо друго?

— Съществуват множество несправедливи закони. Искаме да строим къщите си така, както ни се харесва. Никакви ограничения по отношение на облеклото. Свобода на придвижването. Право да се закупуват автоматични уреди на същата цена, каквато е за екипажа. Настояваме да бъдат наложени строги ограничения в дейността на Изпълнението. Като например…

— Това пък защо? Те ще се превърнат в обикновена полиция и ще пазят законността и реда.

— Парлет, знаете ли какво е в дома ви да нахлуе отряд полицаи, сеещи около себе си щадящи куршуми и приспивателен газ? Имате ли представа какво остава след тях?

— Никога не съм бил бунтовник.

— Не говорете тогава!

Парлет се усмихна и поклати глава.

— Може да ви подразни, но ако бях на ваше място никога нямаше да допусна да ме заловят.

— Не в това е въпросът, а че Изпълнението можеше да си позволи да влиза във всеки дом. И си го позволяваше. А пострадалият дори не получаваше извинения в случай, че полицаите не открият никакви улики.

— Мразя да налагам ограничения на полицията. Това е сигурен път към хаоса. — Парлет надигна още димящата чаша. — Добре, имам една идея. Някога са използвали документ, наречен „разрешение за обиск“. Без него нито един полицай не е имал право да влиза в дома на заподозрян.

— Не звучи лошо.

— Ще поровя в библиотеката за подробностите.

— Още нещо. При сегашното положение Изпълнението притежава абсолютна власт над арестуваните. Те залавят когото си искат, решават сами дали е виновен или не, а след това го разчленяват на части. Трябва по някакъв начин да разделим тези функции.

— Мислих за това, Кейн. Можем да създадем новите закони така, че нито един заподозрян да не бъде екзекутиран, докато не го признаят за виновен болшинството от предварително избрана съдебна комисия. Да речем десет човека — по пет от екипажа и от колонистите. Всички съдебни процеси ще са открити за обществеността и ще се предават по специален канал на стереовизията.

— Това звучи…

— Така си и знаех — Джей Худ се върна към участие в разговора като отпусна стола с трясък върху гладкия под. — Давате ли си сметка, че всяко от предложенията, които направихте тази вечер, отнема по малко от властта на Болницата?

Парлет се намръщи.

— Възможно. И какво от това?

— Разсъждавате така, сякаш на Планината Ягледай съществуват само две групи, радващи се на политическо влияние. А те са три! Вие, ние и Болницата — и последната е най-могъща. Парлет, сигурно само Мъгливите Демони знаят колко дълго изучавате Синовете на Земята. А посветили ли сте поне мъничко време, за да изучите Исус Пиетро Кастро?