Читаем Дар от Земята полностью

Най-сетне вратата се отвори, разкривайки прохода към познатото тясно помещение.

Мат пристъпи леко приведен и готов за всичко. Отсрещната стена на кабината нямаше врата. Как ли са излезли? Нищо, освен четири копчета, надписани: „Първи“, „Втори“, „Отваряне на вратата“ и „Аварийно спиране“.

Мат ги натисна подред. Първото не даде никакъв резултат. Той натисна следващото и тогава едновременно се случиха няколко неща.

Вратата се затвори. Малкото помещение започна да се движи. Усещаше го по вибрациите и неприятното притискане в подметките. Нададе уплашен вик и едва не се строполи на пода. Налягането изчезна, но стаичката продължаваше да се тресе от движението, а заедно с това се разнесе шума от работата на някакви непознати машини. Мат почувства, че неволно се напряга.

В корема му неочаквано изникна едно ново и не особено приятно чувство — усещането, че пропада надолу. „Уф!“ — изстена Мат и се подпря на стената. Кабината спря.

Вратата се отвори. Той излезе бавно навън.

Намираше се на тесен, висок мост. Движещата се кутия бе разтворила врати в единия му край, опряна на четири вертикални колони, които изчезваха право надолу в квадратното отвърстие на покрива на Болницата. В другия край на моста бе разположен втори комплекс от метални колони, но той беше празен. Никога досега Мат не се бе издигал толкова нависоко без помощта на въздушна кола. В краката му се простираше цялата Болница: безформен, разнороден строителен комплекс със стаи и коридори, вътрешни дворове, наклонена стена, която опасваше външния му периметър и опираше чак до гората с капаните и лъкатушещ из хълмовете сервизен път. А точно пред него се издигаше черният метален масив на „Планк“.

Близкият край на моста се намираше точно пред това, което вероятно някога е било външният корпус на старинния бавноход. Мостът пресичаше острия като резачка пръстен на носовия отсек, така че другият му край увисваше над „тавана“.

„Планк“. Мат плъзна поглед покрай гладкия метален борд на външния корпус. Основната част на кораба беше цилиндрична, но опашката, кърмовия отсек, се подаваше донякъде навън. Предният край бе силно скосен, почти до трийсетградусов наклон, затваряйки дванадесетфутовата дистанция между вътрешния и външния корпус — тоест пространството, където бяха разположени помещенията на кораба. Почти на половината път надолу, точно под концентричния кръг от тесни илюминатори, покривът на Болницата обхващаше и покриваше корпуса на кораба.

Нещо забръмча отзад. Движещата се кутийка потегли надолу.

Мат я проследи, докато се изгуби от погледа му, а след това закрачи по моста, придържайки се с ръце за перилата, които достигаха едва до средата на бедрата му. Спускащата се кабина означаваше, че някой възнамерява да се качи.

Когато наближи отсрещния край той потърси с поглед същото черно копче върху стената на една от металните подпори. Забеляза го почти веднага, протегна ръка и го натисна. След това премести поглед надолу.

„Таванът“, или пространството, затворено под вътрешния купол на корпуса, имаше съвършено правилна цилиндрична форма и малко приличаше на консервна кутия с изрязано дъно. Четирите стабилизатора бяха разположени под формата на кръст на височината на кърмата, само на няколко ярда от нивото на повърхността, а в мястото, където плоскостите им се пресичаха, бе монтиран масивен островръх кожух. В средата на вътрешния корпус се виждаше втори пръстен от четири илюминатора. На същото ниво бе разположен и шлюзът. Мат го забеляза, докато надничаше между корпуса и пълзящата нагоре към него стоманена кабина.

Докато гледаше надолу почувства, че по гърба му пробягват студени тръпки. Намираше се в центъра на тежестта на кораба. Следователно тук наблизо трябваше да е термоядреният двигател.

„Планк“ си беше спечелил славата на опасно за здравето място и не без основания. Корабът, пренесъл толкова много хора през космическата пустош, почти триста годишен ветеран, неизбежно предизвикваше благоговение. Но в него се долавяше и спотаена мощ. Стартовите двигатели вероятно все още бяха в състояние да го възнесат към небесата. Атомният двигател снабдяваше с електричество всички завладени територии: телевизионните станции, домовете, фабриките — и ако някога тази термоядрена електростанция избухне, с нея ще полети и цялото плато Алфа.

Някъде в животоподдържащата система, притисната между вътрешния и външния корпус, съществува команден пункт, от който може да бъде взривена тази скрита в кожуха бомба. Там някъде се намира и Главата.

Да можеше само да ги събере на едно място…

Кабината се изравни с него, спря и Мат влезе в нея.

Перейти на страницу:

Похожие книги

Дюна: Пауль
Дюна: Пауль

«Дюна».Самая прославленная сага за всю историю мировой фантастики. Сериал, который, увы, оборвался на полуслове…Миллионы поклонников «Дюны» мечтали узнать, что же произошло с их любимыми героями дальше.И теперь их мечта сбылась!Перед вами — увлекательная книга, написанная сыном Фрэнка Герберта, талантливым писателем Брайаном Гербертом, в соавторстве с Кевином Андерсоном, автором популярных во всем мире новеллизаций «Секретных материалов» и «Звездных войн»… Детство Пола Атрейдеса на Каладане, война между Великими домами Эказ и Моритани, с одной стороны, и окончательное падение Шаддама IV, захват Кайтэйна и смерть Алии — с другой. Как это произошло?И что случилось между книгами «Дюна. Дом Коррино» и «Мессия Дюны»? Читайте об этом в романе «Дюна: Пауль»!

Брайан Герберт , Брайан Херберт , Кевин Андерсон , Кевин Джеймс Андерсон

Фантастика / Научная Фантастика