— Познавам го доста отдавна. — Милард Парлет се замисли. — Във всеки случай зная, че е компетентен в работата си. Вярно, не съм запознат с неговия начин на разсъждение.
— Хари е запознат. Хари, как ще постъпи Кастро, ако се опитаме да наложим всички споменати ограничения на полицията му?
— Не ви разбирам — прекъсна го Милард Парлет. — Кастро е добър, лоялен служител. Каквото е правил, винаги е било в полза на екипажа. Може и да не го познавам като личност, но зная със сигурност, че гледа на себе си като на слуга на екипажа. Всичко, което приемем ние, ще приеме и той.
— Дявол да го вземе, Худ е прав — произнесе Хари Кейн. — Познавам Кастро по-добре от собствения си баща. Просто не помислих за това.
— Исус Пиетро е добър, лоялен…
— Слуга на екипажа. Правилно. А сега, бихте ли почакали минутка, Парлет. Оставете ме да се изкажа. Преди всичко — на кой екипаж? На кой екипаж е верен?
Парлет изсумтя. Вдигна чашата и установи, че е празна.
— Той е верен и лоялен не към някой определен екипаж — продължи Хари Кейн. — Собствено казано той дори не уважава по-голямата му част. Вярно, уважава вас, има и други, които се наместват в неговите идеали, но верността му е фокусирана в един своего рода идеален член на екипажа — човек, който не пръска пари заради прищевките си, любезен е с подчинените си, като не забравя за техните интереси и същевременно винаги е готов да постави колонистите на мястото им. Ето на този образ служи вашият Кастро. А сега да си припомним за миг онова, което възнамеряваме да извършим. Заповеди за обиск за полицията на Изпълнението. Отнемане правото на Изпълнението да решава кой от колонистите може да се възползва от трансплантационните запаси на органната банка. Лишаване от възможността да избират жертви за попълване на тези запаси. Какво още имаше, Джей?
— Енергията. Лишаваме Болницата от монопол върху електричеството. Аха, покрай всичко ще се наложи Кастро да уволни част от полицаите си — нещо като съкращаване на репресивния апарат.
— Вярно. Е, как смятате, дали всички екипарии на Платото ще тръгнат с вас?
— Съмнявам се. Тук сте прави, естествено. Може би ще успеем да размърдаме повечето. Поне що се отнася до политическата сила.
— Мътните я взели тази ваша политическа сила. Отговорете на това — на кого ще остане верен Кастро? Хайде, кажете ми — на кой екипаж?
Парлет разтри с длан схванатия си врат.
— Нали ви казах — разбирам накъде биете. При условие, че вашият анализ на личността на Кастро е верен, той ще застане на страната на консервативната фракция.
— Точно така ще стане, повярвайте ми. На страната на онези екипарии, които биха предпочели да умрат, вместо да приемат вашия компромис — и има такива хора, след които той ще тръгне. А Изпълнението просто ще го последва. Той е техният вожд.
— Освен това, в тях е оръжието — подметна Худ.
Глава 12
Бавноходът
Кървящо сърце. Матю Келер. Поли Торнкуист.
Защо Поли Торнкуист?
Какво я свързва с настоящата история? Та нали от събота вечер непрестанно лежи в ковчега. Защо го преследва образът на тази малка колонистка? С какво толкова го привлича, че е в състояние да го изкара от кабинета дори сега, по това време? Не беше се чувствал така омагьосан от времето, когато…
Не можеше да си спомни откога.
Полицаят, който вървеше пред него, внезапно спря, натисна едно копче в стената и отстъпи встрани. Исус Пиетро се върна обратно в реалността. Бяха стигнали асансьора.
Вратите се плъзнаха встрани и Кастро влезе в кабината, следван от охраната.
(„Къде е Поли? — шепнеше нещо в дълбините на съзнанието му. — Къде е тя? Кажи ми къде е!“)
Кървящо сърце. Матю Келер. Поли Торнкуист.
Или в края на краищата се е побъркал заради някакво момиче, или наистина съществува връзка между Матю Келер и Поли Торнкуист. Но за последното нямаше никакви доказателства.
Може би момичето ще му каже.
Ако може, то наистина ще му каже.
Мат вървеше след него до самия край на задънения коридор. Когато спряха, той също замръзна разколебан. Дали Кастро отива при Поли, или не?
Стената пред тях се разтвори и тримата неволни придружители на Мат влязоха. Той отново ги последва, но спря на вратата. Стаичката се оказа твърде тясна. Току-виж бутнал някого с лакът и получил в отговор смъртоносен изстрел…
Вратата се хлопна под носа му. Мат долови затихващо механично потракване.
Що за дяволщина — шлюз? И защо точно тук?
Намираше се в края на задънения коридор и можеше спокойно да признае, че се е заблудил насред Болницата. Главата и неговите двама пазачи бяха някъде от другата страна на тази врата. Двама полицаи, въоръжени и бдителни, но за щастие друга охрана нямаше. Мат натисна голямото черно копче за отваряне на вратата.
Този път стената не се отмести.
Натисна копчето повторно. Никакъв резултат.
А може би полицаят е използвал ултразвукова свирка, или нещо подобно?
Мат се обърна и проследи с поглед притихналия коридор зад него, размишлявайки дали ще съумее да се добере обратно до кабинета на Кастро. Вероятно не. Отново натисна копчето…
Глух металически шум, едва доловим, но издигащ се нагоре.