Дяволската колония

- Знае ли някой какво изобщо търсим тук? - попита Монк. Не очакваше отговор, просто търсеше начин да се разсее.

Грей - продължаваше да се взира през прозореца - каза:

- Може би аз зная.

Коляното на Монк спря да подскача. Сейчан изгледа Грей косо. Преди колелата на самолета да се отлепят от пистата във Вашингтон, планът бе просто „да отскочат и да хвърлят едно око на Форт Нокс“. Не беше най-гениалната стратегия, но никой нямаше представа за загадънния източник на тези потоци неутрино. Странните показания, засечени от японския физик, можеше да се окажат важни, но може и да не бяха важни. Все едно бяха тръгнали на риба, но си бяха забравили въдиците.

-      И какво според теб знаеш? - попита Монк.

Грей извади напъханата в страничния джоб на облегалката папка. Ако някой можеше да прехвърля най-разнообразни детайли и да получи обща картина, това бе именно той. Понякога Монк си мечтаеше и неговият мозък да може да работи така, но може би бе по-добре, че не можеше. Знаеше какъв товар често пада на плещите на приятеля му. Лично той напълно се задоволяваше да играе поддържащата роля. Все някой трябва да изхвърля боклука и да се грижи за кучето, нали така.

- Прочетох отново преценката на физика - каза Грей и го погледна. - Знаеш ли, че има синдром на Аспергър?

Монк сви рамене и поклати глава.

- Този тип е гений и в същото време има невероятна интуиция. Смята, че малките потоци неутрино, които е засякъл тук, на запад и в Европа, са от нещо, което е тясно свързано с веществото, предизвикало експлозиите в Юта и Исландия, но различно от него. Предполага, че новото вещество вероятно е някакъв сходен изотоп или може би дори страничен продукт от производството на взривоопасния материал. Така или иначе, убеден е, че между двете вещества има връзка.

- И накъде биеш? - попита Сейчан и скри прозявката си с юмрук.

- Другите древни нанотехнологични артефакти, открити в индианската пещера, са странните стоманени кинжали и златните плочки. - Грей впери поглед в Монк. - А у Пейнтър има две такива плочки. И Пейнтър е на запад.

- Къде са регистрирани другите отклонения? - попита Монк, който започваше да схваща.

Има малък пик в Белгия, откъдето е тръгнал отрядът на Гилдията, с който си имахме работа в Исландия. Предполагам, че Гилдията разполага с една от плочките. Вижте само как яростно преследваха племенницата на Пейнтър. Може би тяхната плочка се пази в Белгия.

Сейчан свали ранения си крак на пода и се понадигна.

- А сега ние сме тръгнали да оглеждаме хранилище за злато.

Монк реши, че разбира какво означава всичко това.

- Мислиш, че във Форт Нокс също се пазят подобни плочки.

- Не - отвърна Грей и потупа папката. - Запознах се с историята на Форт Нокс и Монетния двор. Знаете ли, че Томас Джеферсън е помогнал за създаването на първата монетарница във Филаделфия? Дори изсякъл сребърни монети със собствения си облик за експедицията на Луис и Кларк. Освен това е сякъл и златни монети.

Монк се опита да проследи нишката на мисълта му, но не успя.

- Първият директор на монетарницата във Филаделфия бил Дейвид Ритенхаус. Подобно на Бенджамин Франклин и Джеферсън, той бил ренесансов човек - часовникар, изобретател, математик и политик. Освен това бил член на Американското философско дружество.

Монк се сети.

- Също като онзи французин, Фортескю. Той също е от групата, нали?

- Да. Всъщност Ритенхаус бил много добър приятел с Джеферсън, подобно на всички важни участници в тези събития. Със сигурност е бил човек от вътрешния кръг на Джеферсън, негов доверен другар.

- Ясно... - каза Монк със съмнение.

- Според дневника на Фортескю индианската карта била скрита от Джеферсън. - Грей цитира по памет: - „Хитроумен както винаги, Джеферсън измисли как да запази индианската карта и да я скрие, като същевременно не позволи тя да попадне в ръцете на безликия враг. Щеше да използва златото, за да я скрие пред очите на всички. Никой не би заподозрял, че съкровището е скрито в сърцето на Печата“.

Сейчан схвана преди Монк.

- Смяташ, че Джеферсън е скрил картата в монетарницата с помощта на Ритенхаус - каза тя. - Тоест скрил я е пред очите на всички.

- Да. През хиляда деветстотин трийсет и седма филаделфийската монетарница била опразнена и златото било пренесено във Форт Нокс. От онова време има сведения за откриването на стари кюлчета от хранилището на монетарницата, от времето на колониалната епоха. Това злато също било преместено във Форт Нокс.

- Което означава, че картата също може да е била преместена - рече Монк. - Но как можем да сме сигурни? Как може никой да не забележи карта от злато, особено ако е напъхана в череп на мастодонт?

- Не зная - каза Грей. - Ще трябва да проверим. Но има и още нещо. Фортескю пише, че индианската карта била направена от същото „злато, което не може да се разтопи“, тоест от същия материал като плочките с надписите.

Монк го разбра.

- Значи ако плочките излъчват неутрино, същото би трябвало да се отнася и за картата.

Грей кимна.