Дяволската колония

Грей представи групата и президентските заповеди. Домакинът им погледна бегло документите и ги поведе към входа - военният им ескорт остана отвън. В мра- морното преддверие Уолдорф предаде документите на някакъв униформен, грамаден тромав чернокож, в чието изражение нямаше нищо приветливо. Без да каже нито дума, той изчезна зад врата с надпис „Капитан на охраната“. Грей предположи, че документите им ще бъдат подложени на подробна проверка. Кат им беше осигурила желязно прикритие и фалшиви документи за самоличност на агенти на Службата за национална сигурност. Надяваше се, че документите ще се окажат изрядни.

А междувременно самите те също трябваше да минат през проверка.

- Такъв е последният протокол за сигурност - обясни Уолдорф. - Добавиха го преди два месеца. Пълен скенер на тялото. В наши дни всичко трябва да се проверява най-подробно.

Грей влезе в машината и стоически изтърпя сканирането, докато един техник с униформа на полицай от Монетния двор наблюдаваше резултатите на малък екран. До него имаше и друг служител, но като цяло в комплекса не се виждаха много хора. Но пък от друга страна, повечето мерки за сигурност бяха електронни и скрити от поглед.

След като сканирането приключи, техникът даде знак на Грей да влезе в огромната зала. Докато чакаше останалите, Грей се загледа в гигантските везни, изложени до черната стена. Извисяваха се на повече от три и половина метра и имаха блюда с диаметър метър и двайсет. Малко по-нататък се издигаха масивните стоманени врати на самото хранилище. Над тях се мъдреше печатът на Държавния трезор, изработен от злато.

- Не можете да внесете това - каза техникът зад него.

Грей се обърна - очакваше, че Сейчан отново е създала някой проблем. Да не би да беше забравила случайно някоя кама по тялото си? Причината за смаяната реакция на техника обаче бе Монк.

Приятелят му - още стоеше в кабината на машината с вдигната изкуствена ръка — възрази:

- Това е закрепено за мен.

- Съжалявам. Ако скенерът не може да хване нещо, то остава тук. Можете да изчакате при изхода или да оставите протезата си при нас.

- Такива са правилата - обади се груб глас зад Грей.

Той се обърна и видя, че капитанът на охраната се е върнал.

Бузите на Монк вече пламтяха.

- Добре. - Той докосна магнитните връзки, прикрепящи ръката към имплантите в китката му, и подхвърли протезата на друг техник, който я сложи в пластмасова табла за вещи. Монк мина отново през скенера и подметна: - Държа да ви уведомя, че тези правила са в нарушение на Закона за инвалидите.

Капитанът на охраната порпусна думите му покрай ушите си и се представи.

-      Капитан Линдъл. Аз ще ви съпровождам, докато сте тук. Началникът ще отговори на всичките ви въпроси, но преди да отворим хранилището, имам едно питане

- Какъв точно е размерът на заплахата за националната сигурност, която разследвате?

- Боя се, че не можем да разкрием това, сър - отвърна Грей.

Този отговор не се хареса на Линдъл.

Грей разбираше реакцията му. И той нямаше да е особено щастлив, ако беше на негово място.

- Честно казано, най-вероятно заплахата не е голяма и може да имаме проблеми дори с идентифицирането й. Ще се радваме на всяка помощ, която можете да ни предложите вие или офицер Уолдорф.

Молбата за сътрудничество като че ли умилостиви Линдъл.

Донякъде.

- Тогава да почваме.

Отиде до вратата на хранилището и въведе дълъг код. Още двама души чакаха да направят същото. Нямаше човек, който да разполага с пълната комбинация за ключалката. След като те приключиха, капитанът на охраната вкара още един допълнителен код.

Червената светлина над панела се смени със зелена и стоманената врата, тежаща цели двайсет тона, започна да се отваря сама. Измина цяла минута, преди да се образува достатьчно широк отвор, през който да минат.

- След мен, ако обичате - каза Уолдорф и влезе. Явно щеше да играе ролята на техен водач.

Линдъл застана най-отзад, за да не ги изпуска от поглед.

- В момента - започна Уолдорф - тук се пазят около сто и петдесет милиона тройунции или четири хиляди шестстотин шейсет и пет тона злато, достатьчно за изливането на куб със страна шест метра. Разбира се, това не е особено удобен начин за съхраняването му. Именно затова е и Хранилището. Изградено е на два етажа, като всеки етаж е разделен на по-малки помещения. Ще влезем на първия етаж, но има и подземно ниво.

Уолдорф се дръпна да им направи път и се обърна към Грей.

- Това означава, че трябва да проверите голяма площ. Ако има някакъв начин да ограничите търсенето, сега е времето да го кажете. Иначе ще останем тук доста време.

Грей мина през дебелата стоманена врата и се озова в коридор, разделен на по-малки хранилища. В тях проблясваха златни кюлчета, наредени от пода до тавана. Самият им брой всяваше смут.

Грей успя да откъсне поглед от златото и се обърна към Уолдорф.

- Предполагам, че първият ми въпрос би трябвало да е дали тук не се съхранява нещо необичайно, нещо различно от златни кюлчета.