Дяволската колония

- Какво? Като контейнери бойни отровни вещества, наркотици или биологично оръжие ли? Чувал съм какво ли не. Дори че тук се пазят телата на Джими Хоффа⁸¹ и на извънземните от Розуел. В миналото тук наистина са се държали някои безценни исторически предмети. През Втората световна война сме съхранявали оригиналите на Декларацията за независимостта и Конституцията, както и английската Велика харта на свободите и скъпоценностите на няколко европейски държави. Но от десетилетия тук не се е променило почти нищо. Всъщност от много години в Хранилището не е влизало или излизало никакво злато.

- Тогава ми разкажете за самото злато - каза Грей. - Виждам много кюлчета, но има ли и други златни предмети освен тях?

- Разбира се. Пазим отделни златни монети и кюлчета, направени от стопени монети. Освен стандартните кюлчета имаме и по-стари - тухли, плочки, блокчета и какво ли не още.

- Стари златни кюлчета? - насочи се направо към целта Монк.

- Да, сър. Имаме кюлчета от всеки период на американската история.

Грей кимна и каза:

- Точно това искам да видя. И по-точно всичко от Монетния двор във Филаделфия от времето на колониалната епоха.

Дружелюбният маниер на Уолдорф леко поизстина.

- И какво общо с националната сигурност има това?

- Не сме сигурни - каза Грей, което в общи линии беше самата истина. - Но бихме могли да започнем оттам.

- Добре, вие ръководите това търсене. Ще трябва да слезем долу. Повечето злато там не е било местено, откакто е било домъкнато в Кентъки с вагон.

Уолдорф тръгна към стълбището и ги поведе към подземното ниво. Грей отново се запита дали комплексът наистина е бил проектиран така, че да бъде залят при пробив в охраната. Представи си как Хранилището се пълни с вода и как се дави насред цялото това богатство.

- Оттук - каза водачът им и закрачи енергично по коридора.

Хранилищата тук не бяха грижливо подредени като горе, най-вече заради различните форми и размери на кюлчетата.

Уолдорф махна с ръка напред.

- Цялата тази част е от Филаделфия. Има злато от първите серии на монетарницата. То се пази в отделението в дъното. Елате.

Когато стигнаха, Линдъл отключи решетъчната врата. Помещението изглеждаше натъпкано както падне - но, за съжаление, беше пълно. Една част се заемаше от правоъгълни блокове с различни размери, приличащи на малки наковални, в друга бяха струпани пръчки с квадратно сечение, в трета - плоски плочи с размерите на поднос за обяд.

Грей погледна смаяно помещението, представяше си вълните субатомни частици, минаващи през това място. Ако това бе правилното хранилище, как щяха да открият иглата в златната купа?

Монк, който никога не се обезкуражаваше от тежката работа, се провря вътре и започна да търси. Бе повече човек на действието, отколкото на дълбоките размисли - и понякога това си заслужаваше.

- Хей, я елате да видите. - Монк посочи една от широките плочи, подредени на по-малка купчина. - Маркирано е с Държавния печат.

Грей застана до приятеля си. В центъра на златната плоча имаше грубо отпечатан белоглав орел, стиснал маслинена клонка и сноп стрели.

- Нали помниш какво пише Фортескю за печата - каза Монк.

Грей помнеше много добре: „Никой не би заподозрял, че съкровището е скрито в сърцето на Печата“.

- Може би е имал предвид Държавния печат - добави Монк.

Грей огледа плочата. Беше с размери около трийсет и пет на двайсет и пет сантиметра, дебела около два и половина. Не разполагаха с точно описание на размерите на намерената в черепа на мастодонт стара индианска карта, но пък едва ли беше била много по-голяма.

Огледа помещението. „Тези плочи са над сто“. Коя точно търсеха? Дали върху някоя от тях, скрита сред останалите, бе изобразена груба карта? Имаше само един начин да разберат. Трябваше да последва примера на Монк. Беше време да се прибегне до груба сила.

Махна към купчините и каза:

- Като начало да ги извадим навън. Една по една.

21:10

Сейчан стоеше отстрани, докато Грей и Монк изнасяха златните плочи от малкото помещение и ги нареждаха отвън. Раненият й крак не й позволяваше да им помага. Но и дори нищо да й нямаше, щеше да й е трудно да ги вдига - всяка тежеше повече от трийсет килограма.

Нямаше представа как Монк успява да се справи само с една ръка.

Двамата вече бяха свалили якетата и запретнали ръкави. Грей оглеждаше плочите и от двете страни за някакви следи от карта. Беше помолил двамата домакини да ги оставят сами. Без да възразяват, Уолдорф и Линдъл се бяха отдалечили и разговаряха шепнешком, но без да откъсват очи от тях.

Капитанът на охраната изглеждаше мрачно подозрителен.

И с пълно право.

Дотук бяха проверили половината плочи, но без успех.

Грей излезе с поредната плоча. Устните му бяха побелели и стиснати, но не от напрежение, а от нещо близко до отчаяние. Наведе се, нагласи я изправена и огледа и двете страни. По челото му беше избила пот.

Сейчан изкуцука при него.

- Аз ще гледам от едната страна, а ти гледай от другата.

- Благодаря. - Той я погледна над изправената плоча.

- Мислиш ли, че само си губим времето тук?