Дяволската колония

- Заключенията ти ми се струват основателни. - Сейчан прокара пръсти по златната повърхност с надеждата да открие нещо. - Не ни остава друго освен да продължим да гледаме.

- Има ли нещо от твоята страна?

-      Не.

Грей вдигна плочата и я остави върху другите.

- Нещо не ми дава покой - каза тихо. - Ако Джеферсън е начертал картата на някоя от тези плочи, защо никой досега не я е видял? И не е споменал за нея?

Сейчан се сепна.

- Знаеш ли, може би картата не е на плочата, а вътре в нея.

- Как така вътре?

-      Според онзи французин картата е била изработена от нанозлато, което е много по-плътно и не би се разтопило при обичайната температура на топене на златото. Така че ако е искал да запази и скрие картата, защо да не излее върху нея обикновено злато и да я скрие? Няма риск. Ако ти потрябва, винаги можеш да разтопиш обикновеното злато и да я извадиш, без на нея да й стане нищо.

Грей вдигна ръка и избърса потта от челото си.

- Права си! Трябваше да се сетя!

- Не можеш да мислиш за всичко.

„Нито пък да се грижиш за всички“.

Беше забелязала как многократно проверяваше телефона си по време на пътуването. Знаеше, че се тревожи за състоянието на баща си.

- Че то си е написано дословно в дневника на Фортескю - ядоса се на себе си Грей. - „Съкровището е скрито в сърцето на Печата“.

- Я елате да ги видите - обади се Монк от хранилището.

Грей и Сейчан се вмъкнаха при него в тясното помещение.

Монк се беше навел над следващата плоча от купчината, придържаше я с единствената си ръка.

- Вижте печата!

Сейчан се загледа над рамото на Грей, усещаше потния му гръб през тънката риза. Не разбираше какво е открил Монк, но силните мускули на раменете на Грей се стегнаха.

- Това е! - възкликна той.

- Ама няма карта - възрази Монк. - Проверих и двете страни.

- Но не си проверил вътре... - каза Грей и извърна лице към Сейчан. Устните му почти докосваха бузата й.

Тя се направи, че няма нищо, и попита:

- Какво искате да кажете? Какво й е толкова особеното на тази плоча?

Грей я придърпа към себе си, хвана ръката й и я накара да прокара пръсти по снопа стрели.

- Четиринайсет са.

Тя се обърна към него. Спомни си грубата скица на ранния вариант на Държавния печат, изработена когато Джеферсън и съмишлениците му планирали създаването на индианска колония. На нея орелът също държеше четиринайсет стрели.

- Това трябва да е - убедено рече Грей.

- Но откъде можем да сме сигурни? - попита Монк. - Не трябва ли да прегледаме и останалите?

Грей тръсна глава.

- Има начин да проверим. Ако тази плочка крие карта в сърцето си, тоест в сърцевината си, би трябвало да го разберем, като просто сравним теглото й с това на другите. Картата - ако наистина е вътре - е изработена от по-плътен материал, така че тази плоча трябва да е малко по-тежка.

- Какво ще кажете за онези гигантски везни при входа? - предложи Сейчан.

- Мисля, че са малко груби, но можем да помолим Уолдорф да ни помогне. При цялото това злато тук със сигурност имат точни везни.

Грей взе плочата, Монк и Сейчан вдигнаха друга за сравнение и тръгнаха заедно към Уолдорф и Линдъл.

Грей обясни какво им трябва, но без да казва защо, което очевидно подразни капитана на охраната.

Линдъл взе плочата от ръцете на Монк и Сейчан. Държеше я така, все едно е от картон.

- Да вървим. Офисът на Службата по мерките и теглилките е в коридора до хранилището. Колкото по-бързо приключим, толкова по-скоро ще си тръгнете.

Последваха го към горния етаж и изхода от хранилището. Бяха направили само няколко крачки по коридора, когато кордон въоръжени мъже с насочени към тях карабини им препречи пътя.

- Какво е станало? - попита Линдъл.

Един от полицаите на Монетния двор се приближи и му подаде някакъв лист. С другата си ръка посочи Сейчан.

- Сър, току-що получихме съобщение. Тази жена е известен терорист, издирван от ЦРУ и няколко чуждестранни правителства.

Сейчан изстина. Прикритието й беше разбито. Но как? Документите й бяха перфектни. Погледна към охраната при скенера. Според Уолдорф цялостното сканиране беше нововъведение. Възможно ли бе скенерът да е вдигнал някаква тревога, да е изпратил триизмерно копие на лицето и тялото й, което да е намерило съответствие в някоя база данни? Каквато и да бе причината, крайният резултат бе налице.

Всички погледи - и оръжия - бяха насочени към нея.

- Имаме заповед незабавно да я задържим заедно с всичките й спътници - продължи полицаят. - И да използваме оръжие при опит за съпротива.

Линдъл се обърна към тях и ги изгледа гневно.

- Знаех си, че има нещо съмнително във всичко това.

- Посочи златната плоча в ръцете на Грей и нареди: - Полицай, веднага върнете всички плочи в хранилището и го запечатайте.

Сейчан се обърна към Грей и го погледна извинително.

Уолдорф също се обърна към него, готов да му отнеме съкровището. Извади пистолет от кобура под сакото си и ги погледна разочаровано. Но докато пристъпваше напред, вдигна бързо оръжието към тила на Линдъл и стреля.

Всички приклекнаха стреснато.

Линдъл изпусна плочата и тя падна с трясък на пода и пукна мрамора.