Дяволската колония

Грей разполагаше само със секунди, преди зрението им да се възстанови. Завъртя се и изтръгна златната плоча от ръцете на водача. Продължи със завъртането на пръсти, като приклекна, направи пълен оборот и подсече краката му с плочата. Костта изхрущя. Крясъкът на мъжа премина в пронизителен писък.

В същото време Сейчан сграбчи карабината на един от заслепените войници, ловко я извъртя и стреля от упор в гърдите му. Тялото му отлетя назад и блъсна друг войник. Сейчан продължи да стреля и повали и него.

Монк се бе хвърлил към вратата, извън обхвата на оръжията. Юмрукът му улучи войника право в носа и го строши. Мъжът се свлече в безсъзнание и Монк грабна оръжието му.

Сейчан продължаваше да стреля назад, по Уолдорф.

Той обаче успя да изкуцука до кабинета си, хвърли се през вратата и я затръшна. Сейчан продължи да стреля, но куршумите отскачаха от стоманата. Вратата беше бронирана като всичко друго в тази крепост.

— Мамка му — изруга тя.

Зарева сирена. Уолдорф явно беше натиснал паник бутона в кабинета си. Монк стоеше до изхода, а отгоре му се спускаше брониран екран.

— Да се махаме! — извика той.

Грей и Сейчан хукнаха към него. Дори с ранения си крак Сейчан стигна първа и излетя навън. По-бавен, натоварен с тежката златна плоча, Грей трябваше да се наведе, за да мине под спускащата се преграда.

Запъхтеният Монк излезе последен. Из цялата база ревяха сирени.

— Аз пък си мислех, че влизането във Форт Нокс е трудно — каза той. — Излизането може да се окаже още по-трудно!

— В джипа! — нареди Грей.

Затичаха към чакащия автомобил. Грей скочи зад волана. Монк зае мястото до него. Сейчан се настани отзад. Трите врати се затръшнаха едновременно.

Грей превключи на скорост и обърна джипа, мощният двигател изрева и се понесоха по празния път. Видя в огледалото, че Сейчан се намества до прозореца и отваря страничния процеп, за да открие огън.

— Никаква стрелба! — каза Грей. — Това са американски войници, които просто си вършат работата.

— Ох, става все по-лесно и по-лесно — оплака се Монк.

Имаха надежда.

Грей вече бе забелязал, че колата им е оборудвана за бойна обстановка, което означаваше подсилени врати, бронирани прозорци, допълнителни брони отстрани и отзад и балистично предно стъкло, способно да издържи попадение на малокалибрен снаряд. Това не беше необичайно, тъй като Форт Нокс беше база на Бронетанковите войски. Тук се правеха изпитания на танкове, артилерия и какви ли не бронирани зверове.

За да не се налага да убиват, най-добрият им шанс беше да си пробият път навън с таран. За момента разполагаха с предимството на изненадата — и объркването. Не всеки ден се случваше някой да влезе или излезе неканен от това място.

Грей се насочи към портала, който вече беше затворен. Войниците на пост се мотаеха, явно неуверени дали не става въпрос за фалшива тревога или тренировка. Летящият към тях „Хъмви“ разсея съмненията им.

Карабините се насочиха към тях. Куршуми заотскачаха от предното стъкло.

От кулата някой стреля с гранатомет, но не улучи и ракетата разкъса оградата.

— Дръжте се! — извика Грей.

Изобщо не намали — надяваше се войниците да проявят здрав разум и да отскочат навреме. Очакванията му се оправдаха.

Бронираната решетка се заби в портала и джипът мина през него, раздирайки оградата. В следващия миг летяха по пътя. Куршуми затракаха по задната броня.

— Хеликоптерите ще са във въздуха след по-малко от пет минути — каза Монк. — Обаче може да ни обстрелват с…

През рева на двигателя се чу остър писък.

— …минохвъргачки — довърши Монк.

Мината прелетя над тях и експлодира в съседното поле, като вдигна фонтан от трева, пръст и камъни. Пътят се скри под плътния дим.

Грей се понесе през него и бързо стигна края на пътя, но вместо да завие по булеварда, продължи право напред. Джипът отскочи от една канавка и се блъсна в друга ограда, като повали знак с надпис „Парк Торн“. Продължиха през поле, осеяно тук-там с групи дървета. Широките гуми оставяха дълбоки следи. Грей се насочи на юг през парка към магистрала „Дикси“, която минаваше покрай базата.

Друга мина улучи един дъб и го превърна в пламтящи трески. Джипът прелетя през останките му сред пламък и дим, които за момент ги заслепиха.

В следващия момент отново бяха на открито.

— Тази беше по-близо — отбеляза Монк.

— Мислиш ли? — саркастично попита Сейчан.

— Може дори да не се опитват да ни улучат, а само да ни забавят. — Грей рязко завъртя кормилото и промени посоката, за да ги направи по-трудна мишена в случай, че не беше прав.

— От летището се издигат светлини — предупреди Сейчан.

— Може би затова се опитват да ни забавят — каза Монк. — Изпращат хеликоптерите.

Грей даде още газ. Трябваше да се отдалечат от базата и да навлязат в цивилна територия, преди преследвачите им да прибягнат до по-сериозна огнева мощ. Ако успееха да се измъкнат, военните щяха да се принудят да ги следят от въздуха и да се обърнат за помощ към полицията.

Между дърветата се появиха светлини на автомобили, бележещи магистралата. Почти бяха стигнали. Той натисна газта до дупка.

— Ето ги и хеликоптерите! — извика Сейчан.