Дивергенти

Фор се отмества от дъската. Името срещу моето е това на Моли. Е, не е Питър, но и тя става.

- На ръба - отговаря Ал.

Според реда в списъка, аз се бия последна - ще трябва да изчакам три схватки, преди да срещна Моли на ринга. Едуард и Питър са предпоследни - хубаво. Едуард е единственият, който може да надвие Питър. Кристина ще се бие с Ал, което означава, че Ал бързичко ще загуби, както прави вече цяла седмица.

- Нали ще си мила с мен? - обръща се Ал кьм Кристина.

- Нищо не обещавам - отвръща тя.

Първата двойка - Уил и Мира - се изправят един срещу друг на ринга. В началото няколко секунди и двамата просто се местят напред-назад; единият изстрелва ръка напред, но после бързо я прибира; другият рита с крак, но не улучва. В противоположния край на залата Фор се е облегнал на стената и се прозява.

Забила съм поглед в дъската и се опитвам да предвидя изхода от всяка схватка. Това не ми отнема много време. После започвам да гриза ноктите си и да мисля за Моли. Кристина изгуби срещу нея - значи наистина си я бива. Има силен удар, но не е пъргава в краката. А щом не може да ме удари, няма да може и да ме нарани.

Както предполагах, схватката между Кристина и Ал минава бързо и безболезнено. Ал се стоварва на земята след поредица от силни удари в лицето и повече не става - Ерик клати глава.

Битката между Едуард и Питър продължава по-дълго. Макар двамата да са най-добрите бойци сред нас, неравностойното им положение е очевидно. Едуард първи уцелва челюстта на Питър и аз се сещам какво каза Уил за него -че е участвал в ръкопашни боеве още от десетгодишен. По всичко си личи. Той е по-бързият и по-схватливият от двамата.

Когато и трите срещи приключват, аз вече съм изгризала ноктите си до кръв и чакам с нетърпение обяда. Пристъпвам на ринга, без да погледна нещо или някого в залата; цялото ми внимание е насочено в центъра на кръга. Гневът ми е поизветрял, но не е никак трудно да си го върна с всичка сила. Достатъчно е да си припомня колко студен беше въздухът и колко силен смехът. „Вижте я само! Тя си е още дете."

Моли застава насреща ми.

- Родилно петно ли мярнах отляво на задника ти? -хили ми се нагло тя. - Ама ти си била съвсем малокръвна, Дървената!

Тя ще направи първото движение. Винаги става така.

Моли се насочва към мен и влага цялата си тежест в удара. Когато тялото й се накланя напред, аз се навеждам рязко и забивам юмрук в корема й, точно над пъпа. Преди да ме е докопала, се плъзвам покрай нея с вдигнати пред лицето ръце, готова за следваща атака.

Тя вече не се хили нагло. Сега се хвърля насреща ми, готова да ме премаже, но аз се дръпвам от пътя й. В главата ми звучи гласът на Фор, който казва, че моето най-силно оръжие е лакътят ми. Сега просто трябва да намеря начин да го приведа и в действие.

Блокирам следващия удар на Моли с подмишницата си. От силата на сблъсъка ме заболява, но аз едва усещам болката. Тя скърца със зъби и изръмжава разочаровано - звукът е по-скоро животински, отколкото човешки. После отправя косо ритник към мен, който успявам да избегна. Докато още не си е възвърнала равновесието, се втурвам напред с насочен в лицето й лакът. Тя обаче навреме отмята глава и лакътят ми само перва брадичката й.

Нанася ми свиреп удар в ребрата и аз политам настрани, борейки се за глътка въздух. Сигурна съм, че и тя има някое незащитено място. Целях да я ударя в лицето, но това едва ли е най-умният ход. Наблюдавам я в продължение на няколко секунди. Ръцете й са вдигнати твърде високо; предпазват носа и скулите, затова пък оставят стомаха и гръдния кош непокрити. Двете с Моли имаме едни и същи слабости в битката.

Погледите ни се срещат само за секунда.

Насочвам своя ъперкът6 ниско, под пъпа. Юмрукът ми потъва в нейната плът и изкарва със свистене въздуха през у/тата й; усещам струята покрай ухото си. Докато тя се дави, аз със здрав ритник подкосявам краката й и тя се просва тежко на пода, вдигайки прахоляк наоколо. Замахвам с крак и я ритам с всичка сила в ребрата.

Родителите ми не биха одобрили, че ритам паднал човек.

Не ме е грижа.

Тя се свива на кълбо, за да се предпази, но аз я ритам отново, този път в корема. „Тя е още дете." Замахвам пак и този път я уцелвам в лицето. От носа й бликва кръв и се разлива около устата. „Вижте я само!" Следващият ритник попада в гърдите.

Замахвам отново с крак, но ръцете на Фор приклещват моите. Трябва да използва цялата си сила, за да ме откъсне от нея. Дишам тежко през стиснати зъби, неспособна да

откъсна очи от плувналото в кръв лице на Моли - цветът му е наситено червен и в него има някакво необяснимо очарование.

Тя стене и дочувам как нещо в гърлото й клокочи, после между устните й се процежда кръв.

- Ти победи - казва тихо Фор, после нарежда: - Сега престани!

Изтривам потта от челото си. Той ме наблюдава втренчено. Очите му са широко разтворени; в погледа му личи тревога.

- Мисля, че трябва да напуснеш! - казва. - Разходи се някъде!

- Добре съм си - отговарям. - Сега вече съм добре - повтарям, този път на себе си.

Ще ми се да усещах поне малко вина заради онова, което току-що направих.