Дивергенти

- Че как те класифицираха като човек за Безстрашните , щом не си използвала ножа? - пита Уил и присвива очи насреща ми.

Отвръщам на погледа му и отговарям с равен глас:

- Не са го направили, писаха, че съм за Аскетите.

Това е само наполовина лъжа. Тори докладва, че резултатите ми показват Аскет и така е записано в системата.

Всеки, които има достъп до резултатите, може да го потвърди. Издържам на погледа му още няколко секунди. Ако отместя очи, може да изглежда подозрително. Накрая вдигам рамене и набучвам парче месо с вилицата си. Дано са ми повярвали. Трябва да ми повярват.

- Но въпреки това, ти избра Безстрашните - казва Кристина. - Защо?

- Казах ти защо - отвръщам и се ухилвам насреща й. -Заради храната.

Тя се разсмива.

- Момчета, вие разбрахте ли, че Трис не беше виждала хамбургер, преди да дойде тук?

Тя се впуска да разказва за първия ни ден в лагера на Безстрашните и тялото ми лека-полека се отпуска, но нещо продължава да ми тежи. Не трябваше да лъжа приятелите си. Това издига още една бариера между нас, а те и без това са повече, отколкото би ми се искало. Кристина ми отнема знамето. Аз отблъсквам Ал.

След вечеря тръгваме обратно към спалното помещение и аз едва се удържам да не хукна натам, защото знам, че класирането вече е обявено. Искам с това да се свършва колкото може по-скоро. На вратата на спалното Дрю ме блъска в стената, за да мине. Рамото ми се охлузва в скалата, но аз нс спирам.

Прекалено съм ниска, за да погледна над главите на послушниците, струпани в единия край на спалното. Кога-то намирам пролука между тях, забелязвам Фор да стои с тебешир в ръка. Черната дъска е опряна върху крака му, с гръб към нас.

-За онези, които влизат сега, обяснявам как се определя класирането - казва той. - След първите боеве бяхте оценявани според нивото на уменията ви. Броят на спечелените точки се определя както от вашите умения, така и от нивото на противника. Колкото по-умело боравите и колкото по-умели противници побеждавате, толкова повече точки ви се трупат. Не одобрявам издевателствата върху по-слабите. Това е малодушие.

Имам чувството, че при последните думи погледът на Фор пада върху Питър, но той толкова бързо отмества очи, че няма как да съм сигурна.

- Щом нивото ви е високо, губите точки, ако паднете от по-неподготвен противник.

Моли издава неприятен звук, нещо средно между хъркане и ропот.

- Втората степен от инициацията е по-натоварена от първата, защото е по-тясно свързана с преодоляване на страха - продължава Фор. - Ето защо е много трудно да се класирате добре в края на инициацията, ако сте били на някое от последните места след първа степен.

Пристъпвам и се надигам от крак на крак, опитвайки се да го видя по-добре. Когато накрая нищо не препречва погледа ми, рязко отклонявам очи. Неговите вече са приковани в мен, явно привлечени от нервните ми движения.

- Утре ще бъдат обявени отпадналите - продължава той. - Няма да се взима под внимание, че сте трансфери, а останалите послушници са родени Безстрашни. Ето защо четирима от вас и нито един от тях могат да отпаднат и да останат безкастови. Както и обратното - четирима от тях, а нито един от вас. Възможна е и всяка друга комбинация. Ето сега и класирането.

Той окачва дъската на кукичката и отстъпва назад, за да можем да прочетем написаното.

1. ЕДУАРД

2. ПИТЪР

3. УИЛ

4. КРИСТИНА

5. МОЛИ

в. ТРИС

Шеста? Не е възможно да съм шеста. Явно победата над Моли ме е изстреляла още по-напред, отколкото предполагах. А нейната загуба я е смъкнала доста надолу в класирането. Премествам поглед към края на списъка.

7. ДРЮ

8. АЛ

9. МИРА

Ал не е на последно място, но освен ако всички послушници, родени Безстрашни, не се провалят с гръм и трясък на първа степен, той така или иначе остава безкастов.

Поглеждам към Кристина. Тя е вирнала глава и гледа намръщено дъската. Не е единствената. Тишината в помещението натежава като скала, която се клатушка на ръба на пропастта.

После се сгромолясва.

- Какво е това? - вика Моли и сочи към Кристина. - Аз я бих! Размазах я за няколко минути, а сега тя е преди мен!

- Точно така - отвръща Кристина и скръства ръце. У> михва се победоносно. - И какво от това?

- Ако преследваш добър резултат, нека не ти става навик да падаш от по-неумели противници - казва Фор и гласът му прерязва като нож мърморенето и ропота на останалите послушници. Той пъха тебешира в джоба си и минава покрай мен, без дори да ме погледне. От неговите думи ме заболява, защото аз съм този неумел противник, за когото той говори.

Явно и Моли си е помислила същото.

- Ей, ти - провиква се тя и заковава присвитите си очички върху мен. - Ще си платиш за всичко.

Очаквам да ме блъсне или удари, но тя само се завърта на пети и наперено излиза от спалното. Още по-лошо. Ако беше избухнала, гневът й бързо щеше да се разсее след един-два удара. Но щом излезе, значи крои нещо. Сега трябва да съм постоянно нащрек.