Дивергенти

Ето как протича засега втора степен от инициаци-ята - чакаме в тъмен коридор заедно с останалите послушници и се питаме какво ли ще се случи с нас зад затворената врата.

Юрая седи срещу мен, Марлиин е от лявата, а Лин - от дясната му страна. Послушниците, родени Безстрашни, и трансферите бяхме разделени по време на първа степен, но оттук нататък ще бъдем заедно. Поне така каза Фор, преди да изчезне зад затворената врата.

- Е - обажда се Лин, чегъртайки пода с върха на обувката си, - кой от вашите се класира първи?

Отначало въпросът й потъва в пълно мълчание, после Питър се прокашля, за да прочисти гърлото си.

- Аз - отговаря той.

- Бас ловя, че мога да те надвия! - небрежно подмята Шона, играейки си с халката, прокарана през веждата й. -Аз съм втора, но главата си залагам, че всеки от нас може да ти види сметката, трансфер такъв.

Едва не прихвам. Ако все още бях сред Аскетите, тази забележка би се приела като груба и неуместна, но за Безстрашните подобни предизвикателства са си в реда на нещата. Даже вече се хващам, че непрекъснато ги очаквам.

- На твое място нямаше да съм толкова сигурен - отвръща Питър и очите му святкат. - Кои е първи при вас?

- Юрая - казва тя. - И заставам зад думите си. Имаш ли идея колко години се готвим за този момент?

Ако намерението й е да ни сплаши, значи е успяла. Вече усещам как изтръпвам.

Преди Питър да успее да отговори, Фор отваря вратата и казва:

- Лин.

Той й дава знак да отиде при него и тя тръгва по коридора, а светлината на синята лампа в дъното кара бръснатата й глава да засияе.

- Значи ти си първи? - обръща се Уил към Юрая.

- Да, и какво от това? - вдига рамене Юрая.

- Не смяташ ли, че е малко несправедливо вие цял живот да се готвите за този момент, а от нас да се очаква да наваксаме само за няколко седмици? - продължава Уил с присвити очи.

- Не е съвсем така. Вярно, първата степен е за придобиване на бойни умения, но никой не може да се подготви за втора степен - отвръща Юрая. - Поне така са ми казвали.

Никой не се обажда след това. Седим в пълна тишина двайсетина минути. Проследявам изтичането на всяка минута върху циферблата на часовника си. После вратата отново се отваря и Фор извиква следващия по име.

- Питър - казва той.

Изминаването на всяка минута ме стърже отвътре като с шкурка. Накрая бройката ни съвсем намалява и оставаме само аз, Юрая и Дрю. Дрю потропва с крак, Юрая барабани с пръсти по коляното си, а аз се опитвам да седя неподвижно. Откъм стаята 8 дъното на коридора се носи само неразбираемо мърморене и подозирам, че това е нов трик в стратегията, която изглежда ни прилагат - да ни плашат при всеки удобен случай.

Вратата се отваря и Фор ми прави знак.

- Идвай, Трис!

Надигам се, гърбът ме боли от толкова дълго облягане на стената. Минавам покрай останалите двама послушници. Дрю протяга крак да ме спъне, но аз успявам да го прескоча в последния момент.

Фор докосва рамото ми, за да ме ориентира накъде да вървя и затваря вратата зад мен.

Когато очите ми свикват с мрака, различавам какво има вътре. Незабавно отскачам назад и раменете ми се блъскат в неговите гърди.

На средата на стаята има полулегнал метален стол, подобен на онзи от теста за установяване на наклонностите. Край него стои познатият уред. Този път обаче, в стаята няма никакви огледала и тя е едва осветена. Върху бюрото в ъгъла има монитор.

- Седни! - казва Фор. Той здраво стиска ръцете ми и ме бута навътре.

- Този път каква ще бъде симулацията? - питам, като се опитвам да овладея гласа си да не трепери, но не успявам.

- Чувала ли си някога израза „да се изправиш срещу страховете си"? - пита той. - Тук приемаме това буквално. Симулацията ще те научи да контролираш емоциите си дори в най-рисковата ситуация.

Докосвам челото си с трепереща ръка. Симулациите не са реалност; очевидно е, че не представляват заплаха за мен, затова не би трябвало да се боя, но реакцията ми е инстинктивна. Налага се да мобилизирам цялата си воля, за да тръгна към стола и да седна на него, отпускайки глава върху облегалката. Студенината на метала се просмуква през дрехите ми.

- Провеждал ли си някога тест за установяване на наклонностите? - питам. Неговите действия ми се виждат

доста умели.

- Не - отговаря. - Гледам да избягвам Аскетите докол-кото мога.

Представа нямам защо някой ще гледа да стои далече от Аскетите. Виж, да избягваш Безстрашните и Прямите е разбираемо - безстрашието и честността понякога принуждават хората да вършат странни неща. Но Аскетите?

- Защо?

- Питаш, защото вярваш, че ще ти отговоря ли?

- Защо приказваш с недомлъвки, щом като не искаш да ти задават въпроси?

Пръстите му леко докосват шията ми. Тялото ми се изопва. Проява на нежност? Не - трябвало е да прибере косата ми. Той изтрополява с нещо и аз надигам глава да видя какво е. В едната си ръка Фор държи спринцовка с дълга игла, пръстът му е върху буталото. Течността в спринцовката е с оранжев цвят.

- Инжекция? - Устата ми пресъхва. Не че имам нещо против иглите, но тази наистина е огромна.