Дългият път надолу

Няма нужда да казвам, че не бях обмислял какво казвам. Двамата с Пени не живеехме заедно, но се виждахме вече от няколко месеца, горе-долу откакто излязох от затвора и си представяте през какви трудности трябваше да премине тя през това време. Не искахме пресата да научи, че сме заедно, затова не ходехме никъде и си осигурявахме шапки и очила по-често от необходимо. Да не говорим, че аз имах — все още ги имам и винаги ще ги имам — бивша съпруга и деца. Дори имах работа, нищо че беше в онази никаква противна кабеларка. А на вас може и да съм споменавал преди, че не бях особено щастлив.

Нас двамата ни свързваха много общи неща. Докато водехме заедно сутрешния блок, имахме за кратко една авантюра, но по онова време и двамата бяхме женени за други, така че аферата ни приключи бързо, болезнено и тъжно. И накрая, след доста неуспешно подбрани моменти и много съмнения, отново се събрахме, но бяхме пропуснали момента. Аз вече бях бита карта. Бях пречупен, с мен бе свършено. Бях се превърнал в развалина и се опитвах да изчопля нещо от дъното, докато тя бе все още на върха: красива, млада и известна, всяка сутрин събираше милиони пред телевизорите. Не можех да повярвам, че иска да бъде с мен, при това по причини, които нямаха нищо общо с носталгията и съжалението, както сама ми показваше. Преди няколко години Синди се включи в една от онези противни литературни групи, в които нещастни, потиснати лесбийки от средната класа говорят по пет минути за роман, който така и не са успели да разберат, а след това прекарват остатъка от вечерта, като се жалват една на друга какви гадове били мъжете. Както и да е, по това време тя прочете книга за двойка много влюбени, които така и не успявали да се съберат, докато най-накрая намерили пътя един към друг, поостарели, може би вече станали по на стотина години. Тя страхотно си падна по книгата и ме накара да я прочета и аз, а на мен ми отне толкова време, колкото бе отнело на героите да се съберат. Поне така ми се стори навремето, с тази разлика, че старчоците в книгата си прекарваха значително по-добре от нас с Пени. Няколко седмици преди Коледа в момент на самоотвращение и отчаяние аз й казах да се разкара, затова същата вечер тя излезе с някакъв гост на програмата, май беше готвач и той я подхрани с първата й дажба кока, а накрая се бяха озовали в леглото и на следващата сутрин тя пристигна при мен, обляна в сълзи. Затова разказах на Морийн, че тя е от онези кучки, които са готови да смъркат каквото им попадне и да изчукат първия, изпречил се на пътя им. Сега, обаче, ми е ясно, че съм попрекалил.

И така, след плюс минус няколкостотин сърцераздирателни моменти и скандали, поне двайсетина раздели и истерии — от нейна страна, бързам да уточня — Пени седеше на канапето ми и ме чакаше. Имаше дълго да чака, ако не бе импровизираното парти, което се заформи на покрива. Дори не си бях направил труда да й напиша бележка — пропуск, който ме караше да се чувствам много гузен. Защо така упорито се заблуждаваме, че от тази връзка ще излезе нещо? Изобщо не знам. Когато попитах Пени какво мисли по въпроса, тя простичко ми отговори, че ме обича, което по-скоро ме обърка и слиса, отколкото да ми разсее чернотата по пътя ми. Що се отнася до мен… Аз свързвам Пени, нещо много лесно разбираемо, с времето преди нещата да започнат да ми се изплъзват и да се разсмърдят: преди Синди, преди петнайсетгодишната, преди затвора. Бях успял да се убедя, че ако между нас с Пени потръгнеше, тогава и всичко останало ще потръгне — все някак щях да успея да си върна миналото, сякаш младостта е време, в което можеш да се пренесеш когато ти се прииска. Нося ви съкрушителна новина: това е лъжа. Кой да предположи?

Проблемът ми в този момент бе как да обясня какво общо имам с Морийн, Джейджей и Джес. От истината щеше да я заболи и да се разстрои, а не успявах да измисля лъжа, която да прозвучи достатъчно убедително. Какво общо можеше да има между нас? Не приличахме на колеги, не бяхме почитатели на поезията, нито пък купонджии, които обикалят клубовете, да не говорим, че не приличахме на наркомани. Не можех да отрека, че най-големият проблем беше Морийн, защото не се вписваше никъде, ако това, че не приличаше на наркоман, може да бъде проблем. Дори да ми бяха колеги или наркомани, пак щеше да ми е трудно да обясня отчаянието, с което се държах за тях. Бях казал на домакините и на Пени, че отивам до тоалетната; защо да не мога просто да се измъкна навън половин час преди полунощ на Нова година, за да посетя сбирка на почитателите на музиката или някоя друга безименна организация.

Затова реших просто да продължа, все едно че не й дължа обяснение.

— Извинявай, Пени, това са Джейджей, Морийн, Джес. Джейджей, Морийн, Джес, това е Пени.

Пени не се успокои, дори след като ги представих, все едно че вече бях започнал да я лъжа.

— Не си ми казал кои са.

— Как така?

— Ами така, откъде ги познаваш и как сте се запознали.

— Дълга история.

— Слушам те.

— Морийн я познавам от… Морийн, къде се запознахме с теб? Първо с теб се запознах, нали?