Дългият път надолу

Морийн ме зяпаше.

— Отдавна е нали? След малко ще си спомня. Джейджей се движеше с онези от пети канал, а Джес му е гадже.

Джес прегърна Джейджей, малко по-подигравателно, отколкото ми се искаше.

— И къде бяха те тази вечер?

— Те не са нито глухи, нито пък малоумни. Те не са… глухи Малоумници.

— Къде бяхте тази вечер?

— На… ами то беше… нещо като парти — отвърна предпазливо Джейджей.

— Къде?

— В Шордич.

— У кого?

— Кой беше домакин, Джес?

Джес сви небрежно рамене, сякаш се връщаха от див купон.

— И защо изведнъж ти се прииска да отидеш? В единайсет и половина? По средата на вечерята? Без мен?

— Това е нещо, което не бих могъл да ти обясня. — Опитах се да си придам безпомощен вид и да й покажа, че съжалявам. Надявах се да сме прекрачили някаква граница в страната на сложните и непредсказуеми психологически отношения, където и невежеството, и объркването бяха напълно допустими.

— Виждаш се с друга, нали?

Да се виждам с друга ли? Как, по дяволите, й хрумна подобно нещо? Защо щях да водя вкъщи жена на средна възраст, тийнейджърка пънкарка и американец с кожено яке и подстрижка като на Род Стюърт, ако се виждах с друга? Какво да й обясня? След като размислих, разбрах, че Пени сигурно е минавала вече по този път и знаеше, че изневярата обикновено е отговорът за всяка тайнственост. Дори да бях влязъл с Шийна Ийстън14 и Доналд Ръмсфелд15, Пени сигурно пак щеше да се зачуди за няколко секунди и накрая пак да зададе абсолютно същия въпрос.

При други обстоятелства, в която и да е друга вечер, това би било правилното заключение. Бях невероятно изобретателен, докато изневерявах на Синди, нищо че сам се хваля. Веднъж забих чисто ново беемве в една стена, защото се налагаше да обясня четиричасовото си закъснение след работа. Синди излезе на улицата, за да огледа смачканата предница, погледна ме многозначително и заяви:

— Виждаш се с друга, нали?

Отрекох, разбира се. Освен това, всичко — като започнем от смачканото беемве, до вероятността да убедя Доналд Ръмсфелд да се появи в апартамент в Айлингтън в малките часове на новогодишната нощ — бе по-лесно отколкото да призная истината. Този поглед, същият поглед, който ти позволява да надникнеш през очите й право към мястото, където тя крие нараненото си сърце и яростта и гнева… Кой не би положил малко усилие, за да го избегне?

— Кажи?

Не й отговорих веднага, защото извършвах пределно сложна аритметика наум; опитвах се да пресметна кои две суми ще ме изведат до най-малката загуба. И както трябваше да се очаква, забавянето бе изтълкувано като признание за вина.

— Ти, копеле гадно!

В първия момент ми се прииска да изтъкна, че ми е длъжница след онзи гаден случай с коката и готвача, но това щеше единствено да я задържи тук още малко, а в този момент повече от всичко друго ми се искаше да се напия в собствения си дом с новите си приятели. Затова не обелих й дума. Останалите скочиха, когато тя тръшна вратата на излизане, но аз очаквах, че ще стане точно така.

Морийн

Повърнах на мокета пред банята. Казвам „мокет“, но истината е, че повърнах на мястото, където трябваше да има мокет, защото тук нямаше. Така бе дори по-добре, защото щеше да се почисти по-лесно след това. Гледала съм много предавания, където обзавеждат къщата ти, но аз така и не разбрах защо изхвърлят мокетите, дори хубавите, които можеха да послужат за нещо. Сега вече ми се струва, че първо проверяват дали хората в къщата не са склонни към повръщане. Забелязала съм, че доста от младите хора предпочитат голо дюшеме и сигурно им се случва много по-често отколкото на възрастните да повръщат върху голия под, като знам колко бира изпиват, а и други неща. Ами наркотиците в днешно време! (Дали от наркотици се повръща? Май не, вие какво ще кажете?) Някои от младите семейства в Айлингтън и килими не си слагат. Може би заради бебетата, защото и на тях често им се случва да повръщат. Значи и Мартин бе от хората, които често повръщат. Или пък има много приятели, които лесно повръщат. Също като мен. Прилоша ми, защото не съм свикнала да пия, а и защото не бях хапвала нищо този ден. На Нова година бях твърде нервна, за да ям каквото и да е, да не говорим, че нямаше смисъл. Дори не взех от кашата на Мати. Защо е храната? Тя е гориво, нали така? Помага ти да вървиш напред. А аз не исках повече да вървя напред. Да скочиш от „Топърс“ с пълен стомах си беше разхищение, все едно да продадеш колата си с пълен резервоар. Така че на мен ми се виеше свят още преди да започнем да пием уискито заради бялото вино на партито, а след втората чаша стаята се завъртя и не искаше да застане мирно.

След като Пени си тръгна, известно време мълчахме. Не знаехме дали трябва да ни е тъжно или не. Джес предложи да я догони и да й признае, че Мартин не е бил с никоя, но Мартин я спря, като я попита как ще обясни защо сме с него. Джес отвърна, че истината не е чак толкова лоша, затова Мартин отговори, че предпочита Пени да си мисли лоши неща за него, отколкото някой да й каже, че е обмислял възможността да се самоубие.