Дългият път надолу

Когато преди две години ме изтипосаха във вестниците, веднага след оная работа с Джен, имах чувството, че съм го загазила, не толкова че ми е зле. Както и да е, кражбата от магазин не е убийство, нали така? Всички минават през етапа на кражби от магазините, нали? Говоря ви за истинска кражба, да задигнеш нещо, както прави Уйнона: я чанти, дрехи, такива простотии, и дума не може да става за химикалки и бонбони. Това е етап от развитието ти веднага след понитата и момчешките музикални банди, непосредствено преди тревата и секса. Само че този път ми беше ясно, че е различно и тогава седнах да премисля всичко. Да, добре, знам. Само че по-добре късно, отколкото никога, нали? Мислех си за следното: след като всичко щеше да излезе във вестниците, не беше ли по-добре мама и татко да си мислят, че съм спала с Мартин Шарп, вместо да се докопат до истинската причина, поради която се бяхме запознали? Истината щеше да ги съсипе. Може би дори буквално. Което означаваше, че щях да остана последният жив член на това семейство, а дори аз трябва да мисля за тези неща. Така че, ако вестниците дочуеха нещо, тая работа щеше да стане много смрадлива. В колежа щеше да падне голямо унижение, защото всички ще си мислят, че съм наебала най-големия гнусляр във Великобритания, но така поне щях да постигна нещо по-важно — да си имам двама живи родители.

Работата беше там, че макар и да бях започнала да обмислям нещата, не ги обмислих както трябва. Можех да си спестя много неприятности, ако бях помълчала още две минути, преди да си отворя устата, но аз не го направих. Гадост. А той само изпъшка: „О, не!“. Погледнах го, а той настоя да му разкажа всичко. Обясних, че няма кой знае какво за казване. Била съм на едно парти и той е бил там, а пък аз съм пийнала повечко и сме отишли у тях и това е. А той само попита дали това е краят? Аз започнах да обяснявам, че е като в многоточията, където ти спестяват подробностите. След това въздъхна, повика Господ на помощ и приседна на един стол.

Тук беше най-важното: не бе нужно да казвам, че съм спала с него, нали? Можех да кажа, че сме се натискали или че той се е пробвал, абе нещо такова, но просто не се сетих навреме. В тоя момент си казвах, че ако трябва да избирам между самоубийството и секса, по-добре беше да се спра на секса, не че това трябваше да е изборът пред мен. Сексът ми се стори нещо като онези предложения по пакетите с нишесте, където знаеш, че не си длъжен да следваш указанията, нали? Можеш да пропуснеш глазурата, ако решиш, а аз бях постъпила точно така. („Глазура“ — не е ли много странна тази дума? Май никога преди не съм я използвала.) Но аз не го направих, нали? Трябваше да направя още нещо, но не го направих: преди да му кажа каквото и да е, трябваше да накарам татко да провери какво точно пише във вестника. Аз веднага си казах, че жълтата преса се интересува само от секса… всъщност, честно да ви кажа, не знам какво си помислих. Май както обикновено, не помислих.

Така че татко веднага се лепна за телефона и се обади в офиса и им каза каквото му бях казала, а когато разговорът приключи, заяви, че излиза и ми забрани да отварям и да вдигам телефона, когато се звъни, и да излизам. Затова седнах да гледам телевизия, но след няколко минути надникнах през прозореца и видях оня тип, само че той вече не беше сам.

След това татко се върна с вестник, беше ходил да купи предишния брой. Стори ми се десет години по-стар, отколкото преди да излезе. Показа ми вестника, а заглавието беше: „МАРТИН ШАРП И ДЪЩЕРЯТА НА ЗАМЕСТНИК-МИНИСТЪР ЗАЕДНО ОБМИСЛЯТ СМЪРТТА.“

Така че цялото признание за секса бе дяволски тъпо разхищение на време.

Джейджей

За пръв път научавахме нещо, свързано с Джес, и трябва да си призная, че първата ми реакция бе направо абсурдна. Бях в местния магазин, за да си купя цигари, когато видях Джес и Мартин да ме гледат от щанда, а след това прочетох заглавието и извиках като пощръклял. След като видях заглавието за предполагаемите им планове за самоубийство, разбрах защо ме бяха зяпнали така странно. Министър на образованието! Мама му стара! Опитайте се да ме разберете, това момиче говореше така, сякаш бе отгледано от безпарична безпризорна майка клошарка, родила я, когато е била по-млада и от нея. Тя се държеше така, сякаш образованието беше вид проституция, нещо, до което биха прибягнали единствено разни отчаяни откачалки.