Дългият път надолу

И тогава се случи нещо странно, ако може дълбокият отклик на „Five Leaves Left“ да се нарече странен.

— Вие уши нямате ли? — обади се неочаквано Морийн. — Не чувате ли колко е нещастен той и колко красива е песента?

Погледнахме я, а след това Джес ме погледна мен.

— Ха-ха — изхили се Джес. — На теб ти харесва нещо, което харесва и на Морийн. — Тя изпя последните думи като заядливо дете.

— Не се прави на по-глупава, отколкото си в действителност, Джес — обади се отново Морийн. — Защото и без това си доста глупава. — Тя се беше разгорещила. И нея я бе обхванала музикалната ярост. — Просто го послушай известно време и престани да дрънкаш.

Джес веднага разбра и млъкна, а ние изслушахме останалата част от албума и ако човек се вгледа в Морийн, веднага можеше да забележи, че очите й блестяха.

— Кога е починал?

Деветстотин седемдесет и четвърта. Бил е на двайсет и шест.

— На двайсет и шест. — Тя помълча малко, замислена, а аз се надявах да й стане мъчно за него и за семейството му. Другата възможност бе тя да му завижда, че си е спестил всички следващи години. Искаш да постигнеш някакъв отклик у хората, но понякога те реагират прекалено бурно, не е ли така?

— Хората не искат да го слушат, нали? — попита тя.

Никой не й отговори, защото не бяхме сигурни какво да кажем.

— И аз така се чувствам, всеки ден, а хората не искат да го разберат. Предпочитат да им кажа, че се чувствам така, както пее Том Джоунс. Или като австралийката, дето участваше в „Съседи“. Само че аз се чувствам по този начин, а те не пускат такава музика по радиото, защото за тъжните хора няма място.

Никога не бяхме чували Морийн да говори по този начин, дори нямахме представа, че може да каже подобни неща. Дори Джес не я прекъсна.

— Странно, защото хората си мислят, че Мати ми пречи да общувам с хората. Само че с Мати не е толкова зле. Трудна работа е, но… Заради начина, по който Мати ме кара да се чувствам, не общувам с хората. Човек приема нещата по различен начин. Непрекъснато трябва да преценяваш дали нещо е тежко или леко, особено нещата вътре в теб, и ако сбъркаш, отблъскваш хората. Омръзнало ми е, само как ми е омръзнало.

Изведнъж Морийн ми заприлича на моето момиче, защото тя бе разбрала, беше се докоснала до яростта, родена от музиката, и на мен ми се прииска да й кажа точно това, което трябва.

— Имаш нужда да заминеш някъде на почивка.

Казах го, защото исках да проявя съчувствие, а в следващия момент си спомних за Космическия Тони и разбрах, че сега вече Космическия Тони разполага с пари.

— Кажете, хайде, какво ще кажете? Защо не? — настоях аз. — Хайде да заведем Морийн някъде на почивка.

Мартин избухна в смях.

— Да, бе, как ли пък не — озъби се Джес. — Ние какво, да не би да сме доброволци в някой старчески дом?

— Морийн не е стара — казах аз. — На колко си, Морийн?

— На петдесет и една — отвърна тя.

— Добре де, нека да не е старчески дом, а дом за досадници.

— А ти защо си решила, че си най-очарователната на този свят? — попита Мартин.

— Първо, не изглеждам по този начин. Както и да е, мислех си, че сте на моя страна.

Без да забележим кога, сред смеха и презрението, Морийн бе започнала да плаче.

— Извинявай, Морийн — започна Мартин. — Не исках да се държа грубо. Просто не мога да си представя четиримата да се настаним в шезлонги край плувния басейн.

— Не, не — отвърна Морийн. — Не съм се обидила. Не много. Знам, че никой не иска да отиде на почивка с мен, няма проблем. Доплака ми се, защото Джейджей го предложи. Толкова отдавна… Никой не е… Аз не съм… Просто беше толкова мило.

— Мама му стара — прошепна Мартин. Въпросното „мама му стара“ може да означава много неща, както сами знаете, но тук нямаше никакво съмнение. Всички разбрахме какво казва той. В случая Мартин имаше предвид, ако мога да обясня този неприличен израз с друг неприличен израз, че той беше преебан. Защото няма такъв тъпанар, който би заявил на Морийн: „Важното е, че си го е помислил. Това трябва да ти бъде достатъчно“.

Пет дни по-късно се качихме на самолета за Тенерифе.

Морийн

Те взеха решението, не аз. Нямах право да решавам, не, разбира се, въпреки че една четвърт от парите бяха мои. Нали аз бях тази, която спомена пред Джейджей за почивката още когато си говорехме за Космическия Тони, затова реших, че е правилно и аз да се включа, когато гласуват. А когато гласуваха, се въздържах.

Не че имаше голям спор, не. Всички бяха съгласни. Единственото колебание дали да отидем сега или през лятото беше само заради времето, но всички чувствахме, че както и да го мислим, най-добре е да отидем сега, преди да е дошъл Свети Валентин. Отначало си мислеха, че можем да си позволим или Карибите, или Барбадос, или някое друго подобно място, докато Мартин не изтъкна, че парите, с които разполагаме, няма да са достатъчни, за да покрият времето, което се налагаше Мати да остане в дома.

— Тогава да отидем без Морийн — предложи Джес и думите й ме жегнаха за момент, а след това разбрах, че тя просто се шегува.