Дългото очакване

— Не чак толкова, сладур. Просто човек може да свърши повече работа когато не е сам, за това и исках да ме придружиш. По дяволите, в тукашните сфери на висшето общество не дават да припари кракът ти ако не си водиш нещо отвън.

Тя пъхна обратно червилото в чантичката си и се втренчи в нея. Главата и бавно се изправи и очите и обходиха лицето ми.

— Понякога… — започна тя.

— Да?

— Може би щеше да бъде по-добре, ако изобщо не беше се връщал, Джони.

— По-добре за кого, миличко? По-добре за оная банда убийци, които са се сврели в дупката си и се хилят?

— Не исках да кажа това.

Може би светлината правеше очите и замъглени. Пристъпих напред за да се уверя и разбрах че греша. Бяха влажни и овлажняваха все повече и повече, докато накрая заплуваха в собствената си тъга. Тя се усмихна малко хитро и протегна ръка към моята.

— Кутсуз съм, нали? — каза тя. — Толкова съм безсрамна… и неблагодарна. Съжалявам, че съм толкова глупава, Джони.

— Ти не си глупава.

Оркестърът засвири бавен валс на площадката, уморена песен която се просмука през стените като пара и ни обгърна в прегръдките си. Беше застанала точно зад настолната си лампа и от всяко око се канеше да се изтръгне по сълза.

— Ти не си глупава. — повторих аз.

— Всичко ми беше наред докато се появи ти. Вън има сто мъже готови да легнат с мен, а единствения, който искам, си ти.

Поисках да и отговоря, но нямах думи. Меките и устни се притиснаха в моите, тялото и се беше сляло с моето, толкова силно че усещах всеки трепет който се зараждаше и пробягваше по нея.

Пръстите ми се вплетоха в косата и леко я издърпаха назад.

— Ти си добро дете, Уенди. — усмихнах и се аз.

Тя не ми върна усмивката. Ъгълчетата на устните и потрепнаха със скрит хумор и това беше всичко.

— Добра? Знаеш колко съм добра. Бях добра, и после пораснах. Поумнях, но вече беше късно. Бях боклук и не го крия, Джони. Огледай ме добре, Джони и ще го видиш. Ще видиш едно момиче, което е било подритвано от всички и което на свой ред е подритвало всичко, което му е паднало. Сега си имам номер в който се поразголвам и с който имам успех сред тая смрад, и бях напълно доволна от хала си, докато не изникна ти. Имам къща, кола, няколко добри приятели и си мислех че повече не ми трябва. Видя ли какво направи с мен?

— Дрън-дрън, ти пак си оставаш добро дете.

Този път тя наистина се ухили. Макар и слабо.

— Ами. Ако беше така, едва ли щях да бъда толкова глупава да ти разказвам житието си и че съм влюбена в теб.

Понечих да кажа нещо, но тя ме спря със знак.

— Не се тревожи за това, Джони. Остави ме да съм си глупава, и нека това не те тревожи. Позволи ми да те обичам. Не съм толкова глупава за това. Няма да се опитвам да те вържа дори и да умираш за мен. Това достатъчно ли е?

Цели десет секунди само стоях и я гледах. За пръв ми беше поднесла душата си и това беше заличило всички корави бръчки около очите и.

— Да, мисля че е достатъчно.

— Между другото… имам новини за твоята Вера Уест.

Едва я чух.

— Кажи ми.

— Поразпитах наоколо както ми каза и един от колегите каза че я виждал в столицата на щата преди няколко години. Движела се с някаква местна знаменитост.

— Как са разбрали, че е Вера?

— Казаха ми че са я били виждали със Серво когато работела в някои от клубовете в Линкасъл.

Изгрухтях нещо и кимнах. Запитах я след кратък размисъл:

— Кога е било това — преди или след като скъсва със Серво?

Тя прекара езика си по устните и каза:

— След като е изчезнала, се е покрила напълно, нали?

— Така изглежда.

— Тогава трябва да е било преди това.

Обмислих го, но разумът ми отказваше да го приеме. Че му е била шута и така нататък. Може пък и да и е писнало от номерата му. Нежно я отместих от себе си, като я държах с ръце така че да мога да виждам очите и.

— Продължавай да разпитваш. Може да изскочи още нещо. А за довечера не искаш да промениш мнението си?

— Моля те… само не тази вечер.

Това също ми се нравеше у нея. Захвърлих угарката в един пепелник и отворих вратата. Финалните акорди на валса нахлуха победоносно в стаята понесени на вълната на аплодисментите. Обърнах се и я изгледах. Стоеше си там където я бях оставил и не откъсваше очите си от мен.

— Дете — казах аз, — и да ми предложат всичките девственици на света, пак няма да те дам за тях.

Този път лицето и разцъфна в истинска усмивка. Изплези ми езичето си и аз затворих вратата.

Луи ме пресрещна на излизане и ми махна да седнем на бара за по едно питие. Без да чака поръчка от наша страна барманът ни пъхна под носовете чаши с шумяща газирана напитка и ние мълчаливо ги вдигнахме един срещу друг. Луи примлясна с устни и хитро ми се усмихна.

— Кажи ми нещо? Вземаш ли Уенди с теб? — Той улови въпроса в погледа ми и добави. — Виждам че те гледа през цялото време. Аз знам по мен. Имам съпруга. Много хубави момичета минаха през ръцете ми преди това, можеш да бъдеш сигурен!

Той се разрази в серия от грухтенета и взе да се тупа по шкембето от удоволствие.

— Виж, Луи, не искаш да я губиш, нали?