Дългото очакване

Днес беше задържан Джон Макбрайд по обвинение в убийството на Робърт Миноу, бившия областен прокурор. Макбрайд беше временно идентифициран от полицията като бивш гражданин на Линкасъл, спасил се чрез бягство след сензационното убийство на областния прокурор. След проведения разпит Макбрайд беше освободен. Капитан Линдзи от полицията на Линкасъл отказва да дава каквито и да били обяснения. От момента, в който съдебните заседатели върнаха на съда резолюция с присъда виновен за убийство срещу Макбрайд, това е първият задържан заподозрян в убийството.

И така, мили дечица, завършила приказката. Лошият човек си отишъл. Аз бях нещо, което не се беше случило… все още. Някой доста отвисоко беше вдигнал телефона и им беше наредил на ония от лабораторията да не си отварят много-много устата. Захилих се така, че чак устата ме заболя, докато изведнъж си спомних за какво бях дошъл и се зарових в телефонния указател, докато намеря онова, което ми трябваше.

Телефонът на Луут Туут го имаше, но него го нямаше в къщи. Някой спомена името на бара където мога да го открия. Хвърлих един долар на едно такси да ме закара до бара, и когато влязох вътре, намерих Луут Туут заобиколен от тълпа благоговейно зяпнали го слушатели, които слушаха невероятната история за това как самият той пипнал Макбрайд с голи ръце.

Витаеше из небесата докато аз си проправях до него път през тълпата. Стоях и го гледах докато нещо не му заседна в гърлото и спря въздуха му. Нямаше никакво основание да се съмнява във всичко онова, което му казвах с очите си. И после се превърна в нещо с мъртвешко бледи устни и очи, което се строполи в безсъзнание на пода.

Изпих една бира и излязох след като го изнесоха на носилка. Всички бяха единодушни че е припаднал на най-интересното място.

На другата сутрин щях да ида при него да ме обръсне и да го помоля да ми доразкаже историята лично. И след този случай щеше да си остане завинаги само бръснар, който никога повече нямаше да обели зъб пред полицията.

Но до сутринта имаше много време и ме чакаше много работа. Таксито, с което бях дошъл, още ме чакаше отвън и му казах да ме откара на гарата. Пътят ни минаваше точно през центъра, така че имах случая да го разгледам подробно през работното му време.

Изглеждаше наистина чудесно. Също както го описваха вестниците, радиото и статиите по списанията. Сигурно сте чували за тоя град. Много отдавна било едно наистина хубаво и приветливо градче. Топилна пещ в подножието на планината превръщала рудата в медни слитъци и всички били щастливи. Те били солидни и стабилни момчета, които работата не можела да уплаши.

И приказката щеше да продължава в същия стил, ако не бил гласуван сухия закон. Линкасъл наложил закона без особени затруднения, но не на това мнение били заобикалящите го три големи града, и в резултат на несъгласието им всеки на когото му пресъхвало гърлото трябвало само да мине по моста в Линкасъл и да си го разкваси. И не след дълго вече в него можело да се намери от птиче мляко. Линкасъл се превърнал в това, което наричат открит град. Малкият Рино. На десет фута навътре от тротоара гъмжеше от игрални зали, маси за залагания, рулетки, игрални автомати… каквото ви душа поиска, по дяволите. Никой вече не бил такъв глупак, че да се блъска в топилната пещ. И наистина, защо да се поти, след като игралните къщи плащаха луди пари за крупиета, портиери, биячи, охрана, касиери и какво ли още не.

Чудех се дали щеше да им се досвиди да пратят на наемен убиец да пречука областен прокурор, който не одобряваше техните действия.

Шофьорът придържа вратата ми отворена.

— Дотук сме, авер. Долар и половина.

— Заповядай два. Не са много.

Хлопнах вратата и се изправих на платформата.

Гарата на практика беше опустяла. Цветнокож младеж се беше сгушил в една ръчна количка, подложил за възглавница под главата си пощенски чували, а вътре в чакалнята жена с дете на ръце дремеше на една пейка. От другата страна на платформата, в последния терминал, лежеше стаен като мъртвец тъмен автобус. Точно до него беше мястото, където се бях сблъскал с онова животно. Взирах се внимателно в мрака да зърна евентуалното му присъствие.

Чаках дълго, но нищо не помръдна в мрака. Изглежда онзи проверяваше само пристигащите автобуси. Прекосих платформата, спрях се пред входа, огледах се бързо наоколо и се шмугнах вътре.