Дневникът на пирата

— Няма полза от много приказки, капитане — извика той. — Аз и моите приятели искаме правата си. Ти сам каза, че можем да вземем трима от пленниците и да ги измъчваме. Един от тях избяга и сега си плува към безопасно място.

— Е, Съкрушителни, не съм виновен аз, че от непохватност пленниците ви се изплъзват. Впрочем какво искаш да направя?

— Нали ти му помогна да избяга? Нали тъкмо когато Малчо се готвеше да му простреля крилцата, за да го върнем обратно, ти ятака раздруса клетото моряче, че едва не му изби зъбите?

Аз не отговорих нищо, само следях очите му, да не би да реши да ме нападне, в тях се надявах да съзра предупреждение за подобна опасност.

— Питаш какво можеш да направиш — продължи Джексън. — Е — отговаряме аз и другарите ми, — ти остави един от пленниците ни да избяга. Дай ни другия вместо него. — И като изрече това, Джексън Съкрушителния посочи със секирата си натам, където стоеше Лен Григс.

— Никога! — отвърнах рязко аз. — И ако някой…

— Тогава на ти — изрева побеснелият исполин и вдигна секирата си. Имах малко време да действувам, ала не бях заварен неподготвен. Посегнах към пояса си и стиснах дръжките на пистолетите. Измъкнах ги и двата ми показалеца се свиха бързо около спусъците. Двата куршума изхвръкнаха с един-единствен изстрел, а Съкрушителния беше толкова близо до мен, че не можех да не го улуча. Секирата се изплъзна от ръцете му и падна на земята. С предсмъртен стон той се строполи ничком на палубата.

Бързо захвърлих безполезните вече пистолети и измъкнах рапирата. Дългия Джон, който стоеше от лявата ми страна, пъхна в ръката ми един от своите пистолети и с оголена сабя се приготви да отблъсне всякакво нападение. Лен Григс се наведе бързо, вдигна падналата секира на Съкрушителния и застана до мен.

— Хайде де! — креснах презрително. — Които мислят като Съкрушителния, ще бъдат сполетени от същата съдба.

Никой не се втурна напред. Един-двама погледнаха въпросително другарите си, но останалите гледаха трима ни, готови да им дадем отпор. Решителното ни държане беше непосилно за тях, тъй като им липсваше водач. Погледите им се сведоха пред нашите, повечето от тях наведоха смирено глави.

— Значи всички занемяхте като раковини — извиках аз, а гласът ми звучеше по-гръмко, тъй като вече бях спокоен, че няма опасност от бунт. — Тогава изслушайте ме, мекотели такива, и натикайте думите ми в люковете на мозъците си, ако имате мозък. Този екипаж не за пръв път се опитва да ме сплаши. Засега само един от вас е мъртъв за назидание. Ала следващия път, ако допуснете да се стигне дотам, ще изправя до мачтата по един на всеки шестима от вас и ще го застрелям. Кълна се в превръзката на окото си, че ще го сторя.

След това ги разпуснах и те се помъкнаха надолу или отидоха да си гледат работата.

— Хубаво ги насоли — каза Дългия Джон на ухото ми, — ала по-добре Да слезем долу, докато Едноокия не се е качил да види какво става. Аз ще приютя тоя момък, Григс, в каютата си, докато хората се укротят напълно. След това ще го впишем в екипажа и можем да го настаним в носовата част.

Както бе загатнал Дългия Джон, капитан Грим седеше много възбуден на тясната си койка и окото му святкаше от напрежение. Той бе чул голяма част от врявата на палубата и се питаше дали не са разкрили истинската ми самоличност и не са ме убили. Още пет минути и щял да скочи от койката си, каза ми той, и въпреки раните си да се довлече до палубата.

— Разкажете ми всичко — помоли капитанът и двамата с Дългия Джон (който бе дошъл в капитанската каюта) му описахме случилото се. Дългия Джон дори преувеличи ролята, която бях изиграл в случая, и откровено казано, между мен и този висок помощник-капитан се зароди близка дружба. Някак си всеки от нас разбираше, че другият не се чувствува удобно на този кораб на кръвопролитието и смъртта, и тази негласна връзка и симпатия ни спояваше здраво.

— Значи си убил Джексън Съкрушителния, а? Хм, той беше отличен боец, не отричам, ала според мен винаги си е бил опасен човек. Да не би да си убил и Сондърс Тъмния? Ако е така, ти си царят на пиратите.

— Не, никой друг от екипажа ти не бе убит освен Съкрушителния. Защо споменаваш за Сондърс Тъмния? — попитах аз.

— Защо споменавам за Сондърс Тъмния ли? Защото след мен той е най-опасният човек на този кораб. При това близък приятел на Съкрушителния. Не мога да си представя как така не се е опитал да отмъсти за смъртта на приятеля си.

— Защото аз го държах под прицела на пистолета си — изкикоти се Дългия Джон. — Само ако помръднеше, щеше да му бъде за последен път, а той знаеше това.

— Тогава защо, за бога, не го застреля бе, глупчо. Да не би да ти прилошава, като видиш малко пролята кръв? — усмихна се подигравателно Едноокия.

Помощникът се изчерви леко.