Дневникът на пирата

След тези негови думи цели пет минути цареше мълчание. Не знаех какво мислеше капитанът, но аз бях обзет от страстно желание да видя тоя Даго, който не се плашеше нито от дявол, нито от човек. През целия ми живот властните хора бяха имали странно обаяние върху мен. Аз тръпнех от радост и вълнение, когато ми се удадеше възможност да премеря своята воля, смелост и ум с волята, смелостта и ума на силни хора. В лицето на Даго може би щях да срещна това, което никога дотогава не бях срещал — човек, когото да съм готов да призная за свой господар.

— Е? — попита внезапно Едноокия. — Имаш ли кураж да се срещнеш лице в лице с тоя Даго на мое място?

— Ако самият ти не си в състояние да се срещнеш с него — отговорих аз и както ми се стори, той се изчерви леко при този мой намек, че раните му може би не са чак толкова сериозни, колкото ги представяше.

— Срещата е насрочена за след три дни, а дотогава раните ми едва ли ще могат да заздравеят, пуст да опустее лошият ми късмет! Хирургът каза, че ще трябва да престоя на легло най-малко две седмици. Тъй че ако си съгласен, ти ще трябва да изиграеш ролята на капитан Грим пред Даго.

Тогава той се залови да ме учи какво да говоря и към каква линия на поведение да се придържам. Описа някои от пиратските капитани, с които вероятно щях да се срещна — Огнения Джонс, Белязаното лице, Сарджънт Страшилището и Ченгела, — и ме осведоми кои от тях може да застанат на моя страна, ако се стигне до бой.

— Защото ти не отиваш на излет — каза той. — Предупреждавам те, за да можеш да се откажеш навреме, ако желаеш, в такъв случай аз ще отида сам, макар и на носилка. Да се срещне човек с Даго е кажи-речи толкова безопасно, колкото да хвърлиш горящ кибрит в буре с барут. Непременно ще избухне!

Когато прочетете за посещението ми на кораба на Даго, ще се съгласите, че Едноокия не беше много далеч от истината, като говореше така.

Глава VI СРЕЩАМ СЕ С АДМИРАЛ ДАГО

Вечерта преди уречената от Даго среща пресякохме плитчината и влязохме е едно удобно място за закотвяне, където той ни чакаше. Там вече стояха на котва четири кораба, но дълго преди да се приближим до залива, бяхме дали определени сигнали с пиратското знаме, на които ни бе отговорено със същото знаме, издигнато на висок флагщок на брега — така уведомихме пиратите на острова, че сме приятели. Ето защо пристигането ни предизвика твърде слабо или изобщо никакво вълнение на закотвените кораби. Те изглеждаха така мирни и красиви, окъпани от последните лъчи на слънцето, и отраженията им се очертаваха много ясно в спокойните води на залива. Трудно можеше да се повярва, че тези кораби са способни лесно да променят мирния си облик в застрашителен и да донесат смърт и разрушение на много прекрасни търговски кораби и на техните екипажи.

Ние спуснахме леко знамето си, за да поздравим кораба на Даго — тримачтов плавателен съд, който развяваше гордо флага на самозвания адмирал. Той бе избрал зловеща емблема, наподобяваща сандък за скъпоценности, на който седяха скелет и дявол и играеха на зарове; това изображение в червено на светложълт фон изглеждаше особено чудовищно и внушаваше страх.

Скоро на мачтата на Даговия кораб, който се наричаше „Нападател“, се вдигнаха редица флагове. Дългия Джон, който стоеше близо до мен на палубата, ми прошепна, че Едноокия имал шифровъчна книга, с помощта на която можел да се разбере смисълът на сигнала.

— Слез долу и намери този шифър — казах аз и той веднага изпълни заповедта ми. Върна се с въпросната книга и потърсихме сигнала. Той гласеше: „Останете на борда си до утре.“ „Страшни“ развя ответния сигнал, с който потвърждаваше получаването на съобщението, и когато скоро след това се мръкна, аз слязох в каютата на Едноокия.

— Значи Даго смята, че може да ми заповядва като на дете — кипна капитан Грим с поток от яростни ругатни, когато докладвах за съобщението на адмирала. — Останете на борда, а? Да пукне дано! Ако не бяха раните ми, още тази вечер щях да отида при него и да го накарам да си вземе думите назад.

Почти не обърнах внимание на словоизлиянието му, защото бях зает със свалянето на дегизировката и с обличането на моряшките си дрехи. Капитан Грим продължаваше да ругае под нос, докато се приготвях да изляза, после, преди да ми пожелае обичайното си кратко „лека нощ“, ме уведоми, че по всяка вероятност Белязаното лице ще го посети под прикритието на нощта.

— Дългия Джон ми каза, че неговият кораб бил вече закотвен — рече той, — а Белязаното лице обича Даго почти толкова, колкото и аз. Някой ден, когато успеем да спечелим на наша страна още един-двама, той и аз може да скъсаме напълно с Даго. Навъртай се наоколо, та ако се качи на борда, гледай да се запознаеш с него. Той може да ти се окаже полезен приятел утре в случай, че Даго се разбеснее.

Обещах да направя каквото поиска и с оглед на това накарах Веселушко Прайс да дръпнем по една лула на палубата, преди да си легнем. Дълго пушихме мълчаливо и аз почти заспивах, когато приятелят ми ме улови за ръката.

— Слушай — каза той. — Какво е това?