Дневникът на пирата

— Слушай, Джон — заговорих аз, докато той седеше, очевидно много притеснен от дългата си реч и от разкриването на съкровените си мисли, — ако се измъкнем от тази работа живи, ще бъдем другари до смърт. И заедно ще съумеем някак да зарежем тоя пиратски занаят и да се върнем в Англия. Кой знае, някой ден дори може да видиш отново майка си и нейната къщичка.

— Прав си, Бърт — отвърна той. — Ще бъдем другари! — И скрепихме това решение, като скришом (за да не ни види екипажът на лодката) си стиснахме ръцете.

Трябва да призная, че когато се качих на „Нападател“, чувствата ми никак не бяха за завиждане. Както повечето хора, аз също смятам, че предчувствията за опасност са далеч по-ужасни от самата опасност. Бях почти уверен, че ако се стигнеше до открит сблъсък между Даго и мен, аз нямаше да се посрамя; но при мисълта каква форма ще придобие този сблъсък усещах в стомаха си кажи-речи същото премаляване, каквото изпитвах, когато преди години като момче бях влязъл за пръв път в стаята на учителя си, за да ме набие с камшик.

Видът на моряците, които се излежаваха по палубата на „Нападател“, ни най-малко не намали страховете ми. Хората на „Страшни“ наистина приличаха на злодеи, бог знае това, ала тия ме гледаха така кръвнишки и така опипваха оръжията си, като че бях овца за клане. Всички бяха тежко въоръжени и подкараха напред като стадо членовете на моя екипаж, които ме придружаваха на борда. Въпреки че се опитаха да накарат Дългия Джон да върви с другите, той настоя да остане неотлъчно с мен.

Един блед човек с лукаво изражение, облечен в ярка униформа, излезе напред да ни посрещне.

— Добър ден, капитан Грим — каза той със същия злобен поглед, с който ме измерваха моряците, та неволно по гърба ми полази тръпка. — Адмиралът ще се радва много да се срещне с вас. Следвайте ме, моля.

Той ме поведе надолу, а аз държах ръката си върху дръжката на един пистолет, скрит в задния джоб на панталоните ми. От цялата атмосфера на кораба лъхаше коварство по някакъв недоловим за мен начин. Радвах се на близкото присъствие на Дългия Джон, който крачеше важно зад мен.

— Капитан Грим! — обяви водачът ми и аз влязох в една задимена каюта, където имаше десетина мъже, които пушеха и пиеха. Вратата се затвори след мен, преди помощникът да успее да ме последва вътре, и внезапно ме осени страшната мисъл, че съм влязъл в помещението, където трябва да умра.

Видях Белязаното лице почти точно срещу себе си и ми се стори, че в погледа му има някакво предупреждение. Някои от останалите познах по описанието, дадено ми от Едноокия, ала погледът ми се опря най-вече върху прославения, или по-право ползуващия се с лоша слава адмирал на пиратите. Дребна, прегърбена фигура, той седеше облакътен на масата, обгърнал с шепи заострената си брадичка. Кожата му беше мръсно-жълта и дългите му жълти ръце, неподрязаните нокти, закривеният изпъкнал нос и прегърбените рамене неволно ми напомниха за граблива птица. Студеният, пронизителен поглед на мънистените му очички подсилваше още повече приликата.

Когато влязох, всякакви разговори спряха и усетих, че очите на повечето мъже тук ме гледат враждебно. Аз обаче поздравих съвсем спокойно и зачаках Даго да заговори. Известно време той само ме гледаше изпитателно, ала най-сетне ми даде знак да седна на масата и покани останалите да заемат местата си.

— И така пирати — подзе той с тих, мек глас, който ме порази с това, че беше ужасно неподходящ за човек с такава зловеща слава. — Знаете главната причина за срещата ни тук и тъй като всички сме налице, излишно е да се бавим повече. Аз ще изложа подробно плановете си за нападението срещу Санта Галма.

Той стори това със същия грижливо отмерен тон, като че по-скоро ни четеше някаква приказка, а не чертаеше дързък план за нападение срещу едно отлично защитено пристанище и разграбване на складираните там скъпоценности, злато и сребро. Аз го слушах внимателно, защото това, което казваше, можеше да ми бъде полезно през следващите дни. Той ни даде подробни сведения за числеността на гарнизона, за оръдията по укрепленията и техния калибър, къде е разположена съкровищницата и сума други сведения, събрани от шпионите му в крепостта, ала изложението му се различаваше значително от това, което ни бе казал Едноокия. После посочи определените кораби, които трябваше да извършат мнимо нападение срещу крепостта откъм южната страна на входа; възложи на други задачата да пратят десантни отреди, които истински да нападнат крепостта от северната страна; избра два кораба, единият от които беше „Страшни“, да издебнат и да заловят всички кораби със съкровища, намиращи се в залива; и накрая определи броя на хората и на лодките, изисквани от всеки кораб, за да се извърши под негово ръководство същинското нападение, чиято цел щеше да бъде съкровищницата на Галма.

— Има ли някои да каже нещо? — запита най-сетне Даго, след като обясни напълно плана си, седна, облакъти се на масата и засмука спокойно палците си.