Дневникът на пирата

Едноокия вече ми бе казал, че Белязаното лице пръв ще повдигне възражения срещу плана на адмирала. Аз трябваше да го последвам с допълнителни подробности за мощта на укрепленията на Галма и по този начин да настоя за изоставянето на целия проект. Но докато чаках Белязаното лице да почне и го гледах през масата готви ли се да стане, видях, че той хапе нервно мустаците си, и отново прочетох в очите му предупреждение за опасност.

Благоразумието изискваше да си седя спокойно и да не се противопоставям на Даго. Ала капитан Грим на борда на „Страшни“ очакваше да се завърна, а щях да се изложа, ако му докладвах, че не съм се изказал против плана на адмирала поради един предупредителен поглед на Белязания. Сигурно той щеше да ме нарече глупак или страхливец и имаше вероятност да се озова на дъската откъм надвесената й над морето страна На всичко отгоре изпитвах известно остро удоволствие да се противопоставя на този пиратски адмирал и да премеря силата на волята си с неговата.

Ето защо, макар и с малко треперещи колене, аз станах от мястото си и заговорих на насъбралите се енергично и красноречиво Дадох точни сведения за числеността на гарнизона на Галма и мощта на укрепленията, които свеждаха до минимум шансовете за успех на проектираното от адмирала изненадващо нападение, и по тази причина предложих, ако не да се изостави цялата работа, то поне да се отложи.

През всичкото време, докато говорех, усещах върху себе си враждебни очи. Отначало аз държах незакритото си око насочено към Даго, но той седеше със спуснати клепки, сякаш спокойничко си спеше. След малко обгърнах с поглед другите капитани наоколо и започнах да се чувствувам все повече и повече като поставен натясно плъх, заобиколен от кучета. Почти нямаше лице, което да не изразяваше омраза и злорадо тържество! Дори Белязания се стараеше да ме гледа кръвнишки, сякаш нямаше нищо общо с моето мнение.

Когато седнах, настъпи продължително мълчание, нарушавано само от тихия звук, издаван от Даго, докато смучеше замислено палците си, и сегиз-тогиз от тътрене на нозе по палубата горе. Напрежението беше ужасно, непоносимо. По-ясно от всякога личеше, че заговорът между Едноокия и Белязаното лице е разкрит. Копнеех разобличаването да стане така, че да узная най-лошото и ако е възможно, да се боря за живота си.

— Има ли някой друг да добави нещо към това, което каза доблестният капитан Грим? — прозвуча благият глас на адмирала тъкмо навреме, за да не се налага да ставам и с думи, доколкото мога, да намаля напрежението. Повечето от събралите се тук пиратски капитани поклатиха глави и зачакаха самият Даго да отговори на моята реч; ала Белязаното лице в силното си желание да убеди своя адмирал, че му е верен, заговори с особен глас, като че го душаха.

— Капитан Грим дрънка врели-некилели — каза той. — Под твое ръководство, Даго, и с подкрепата на нашите юначаги ние ще разграбим Галма — дори самия Порто Бело8, ако пожелаем — и преди да се съмне, той ще стане на пепел.

Както бе станало и с моята реч, думите на Белязаното лице бяха посрещнати с враждебно мълчание. Даго го гледаше с иронична усмивка, играеща около тънките му устни.

— Колко са се променили мислите ти от снощи насам, Белязани! Бих могъл да кажа дори: откакто стъпи на борда на „Нападател“. Кой ти подшушна, че вашият малък заговор ми е известен?

— Какво искаш да кажеш? Предател ли ме наричаш? — изрева Белязаното лице, скачайки на крака; той играеше отлично ролята на разярен. Даго само го гледаше с пронизителните си очи и скоро Белязания изостави всякаква преструвка, куражът му отлетя като въздух от пробит мехур, лицето му стана пепеляво-бледо, а в очите му се четеше смъртен ужас.

— Сатана такъв! — възкликна той полуучуден, полууплашен. — Как успя да узнаеш, дяволите да те вземат?

— Даже вълните ми носят известия — отвърна Даго злорадо. — Те ми разказаха как снощи Белязания навестил кораба на Едноокия. Дори ме предупредиха, че и други са били поканени, да се присъединят към заговора и се престорили, че се съгласяват, но всъщност ме осведомиха за всичко. Ти е трябвало да дадеш първия изстрел, нали, Еднооки?

Аз не отговорих с думи, но се приготвих да действувам, когато дойде подходящият момент. Белязаното лице стоеше прав, все още блед и разтреперан — жива картина на отчаяние и страх.

— Хубав заговор, не ще и дума — продължи Даго насмешливо. — Но как мислите да ме убиете, без да си послужите със сребърен куршум!9 Ех, ех, вие не сте първите, които са се опитвали, но не са успявали и за труда си са отивали на морското дъно. Колкото до вас двамата, остава само да се реши по какъв начин ще умрете.

Той помълча, за да прозвучи по-внушително смъртната му присъда.

— Ти, Белязани — започна той, — ще бъдеш обесен на мачтата, но за краката, а не за шията, така ще останеш по-дълго жив и ще послужиш като истинско предупреждение за останалите от флотата. Що се отнася до теб, Еднооки, ти си душата на това съзаклятие. Ти ще увиснеш…