Дневникът на пирата

Беше плясък на увити в плат весла и след малко една лодка се приближи крадешком до нашия борд и нечий снишен глас ни подвикна от мрака.

Един от вахтените спусна от борда въжена стълба и по нея се покатери някаква ниска, тъмна фигура — сетих се, че това е Белязаното лице. Когато се озова в светлия кръг, образуван от закачената за мачтата лампа, можах да видя продълговатия нащърбен белег, от който произлизаше прякорът му. Същевременно и той ме съзря и забърза към мен.

— Е, Еднооки, готови ли сте всички за утре? Ако планът ни успее, ще…

Той млъкна внезапно и се взря внимателно в лицето ми, после възкликна:

— Я гледай, та ти имаш две очи! Сънувам ли или…

— Не съм капитан Грим, сър! — уверих го аз. — Името ми е Бърт Дебнъм. Капитанът е долу в каютата си. Оттук, сър.

Той тръгна след мен като в сън. Чух го да мърмори нещо за „необикновена прилика“, забележка, която украси с най-малко половин дузина ругатни, всяка от които изразяваше удивлението му. Едва когато чу гласа на Едноокия от каютата, отвори вратата и видя вътре капитан Грим, Белязаното лице се убеди, че аз не съм капитанът на „Страшни“, който по някакъв чудотворен начин е възвърнал загубеното си око.

Двамата главатари се уединиха за повече от час, но макар че повикаха Дългия Джон да участвува в съвещанието им, той не ми каза нищо, само ме посъветва свойски да променя решението си и да не ходя на срещата на „Нападател“ на другия ден.

— Редно е да иде Едноокия — каза той. — Помни ми думата, отидеш ли, опасност те очаква.

— Колкото до опасността — отвърнах аз, — тя е подправка на живота. Светът щеше да бъде страшно скучен, ако от време на време не се излагахме на рискове.

В зори на другия ден се появиха още три кораба, които зачакаха да влязат в залива. Последният кораб от тази странна флота пристигна малко преди пладне с вдигнати платна, само един час преди срещата с Даго.

— Отваряй си очите, Дебнъм — предупреди ме капитан Грим, преди да напусна каютата му й ролята си на пиратския главатар. — Дръж ръцете си някъде близо до пистолетите и ако стане нужда, не се колебай да стреляш.

— Открита свада ли очаквате? — попитах ребром, ала Едноокия отговори: „Не.“ Но бях готов да се закълна, че лъже. И когато Дългия Джон се настани до мен в лодката, скоро подозренията ми се потвърдиха. Шепнешком, за да не разкрие на гребците истинската ми самоличност, помощникът ме посвети в целия план. Капитан Грим по всяка вероятност съвсем не беше ранен. Още когато за пръв път забелязал колко поразително приличам на него, той намислил да ме прати да се срещна със страшния Даго на негово място. Нещо повече, той, Белязаното лице и още един-двама капитани възнамерявали хладнокръвно да убият Даго, чиято власт им пречела, пък и му завиждали.

— Виж колко е хитър Едноокия — продължи Дългия Джон. — Ако този план успее и ти убиеш Даго, ще се върнеш на кораба и, ще станеш отново Бърт Дебнъм. Така той ще се отърве от един свой враг без опасност за живота си, пък ако ти научиш прекалено много за него, скоро ще нареди вълните да те отнесат зад борда в някоя буря. Ако от друга страна, както се опасява в дъното на душата си, Даго се окаже по-силен от враговете си, е, вярно, ще те убият, ала Едноокия ще остане жив. Ще вдигне котва и ще се отдалечи с пълна скорост и макар че Даго никога няма да му прости, моретата са достатъчно просторни и за двамата, пък и Едноокия има много тайни убежища, където може да скрие кораба си и да изчаква цяла година, ако му скимне.

— Хитър е, признавам — казах аз с иронична усмивка, почти склонен да върна веднага лодката обратно. — Хитър е като лисица, ала върна ли се жив, ще му потърся сметка. — Замислих се за няколко секунди върху мрачните предупреждения на помощника. — Но щом аз си пъхам главата в примката, защо и ти правиш същото? — запитах след малко. — Едноокия не е заповядвал да ме предупреждаваш, нали?

— Не, момче, не е заповядвал. Но ти ми допадаш и не мога да стоя със скръстени ръце, когато отиваш безпомощен на смърт. Едва ли ще успея да направя нещо, за да те отърва, но ако мога, непременно ще го сторя. Ех, момче, страшно обърках живота си аз. Пленен от пирати като теб, оцелях, като се присъединих към екипажа им. Добре вършех тоя занаят и не искам да се хваля, но няма друг, който да се е мятал тъй бързо на кораб или да се е бил по-храбро от мен. Сега аз съм им помощник-капитан и стига да пожелая, мога да имам свой кораб и екипаж. Ала да не мислиш, че този живот ми харесва? Това е най-налудничавият, най-мръсният занаят и бих дал остатъка от живота си, за да прекарам един час в Англия в къщичката, където живее майка ми. Но се боя, че никога вече няма да я видя. Ако не умра днес на борда на „Нападател“, ще ме ранят смъртоносно в някоя схватка. А може и да ме оковат във вериги и да ме обесят за назидание на други злодеи.