Дневникът на пирата

И наистина преди пиратите да стигнат до нас, „Ловец“ спусна лодките си, които се понесоха бързо да ни помогнат. Очевидно Дългия Джон се страхуваше да приближи повече своя кораб, защото „Ловец“ промени курса си така, като че възнамеряваше да ни остави. Но аз познавах много добре другаря си и по-късно узнах, че той свалил малко по-надалеч на сушата друг отряд с надежда да отреже пътя за отстъпление на пиратите, когато бъдат отблъснати. Макар че този десантен отряд не пристигна навреме, за да се сбъдне надеждата на помощника, идеята беше добра и лесно можеше да сложи окончателен край на цялата банда.

Когато пиратските лодки наближиха, коленичилите зад насипа войници стреляха в претъпканите лодки толкова често, колкото сварваха да презареждат отново. Стрелбата им беше добре насочена и говореше красноречиво за отчаяната смелост на атакуващите пирати, които въпреки този унищожителен огън продължаваха да се приближават. Ония от тях, които не гребяха, стреляха ожесточено към нас, но поради клатенето на лодките нямаше нищо чудно в това, че повечето от изстрелите им отиваха напразно. Всъщност ние бяхме дали само две жертви, когато първата лодка се допря до борда ни.

Как умееха тези пирати да се катерят по стръмния корабен борд! С ръце, с крака, със зъби, с чело — те изглеждаха способни да се вкопчат с всяка част на тялото си поотделно или с всички едновременно. Захапали оголените си саби, със святкащи свирепи очи, вдигнали загорелите си от слънцето лица натам, където ги чакаха, те се катереха по бордовете като диви котки. Нищо чудно, че техните предшественици, пиратите преди времето на Морган, бяха завладявали корабите, които по-късно образували тяхната флота, от крехките си лодчици, с които се бяха осмелявали да излизат в океана, нападайки чрез абордаж всеки испански галеон17, който забележат.

Само една здраво дисциплинирана сила можеше да устои на такъв страшен абордаж. Дори за изпитаните войници под командуването на капитан Хадфийлд беше трудно да се справят с такъв напор. Някои от пиратите биваха изтласквани обратно в лодките им или в морето, но ако не бяха тежко ранени, те се връщаха пак, жадни за мъст.

Никога няма да забравя един от войниците, който се биеше близо до мен и когото наблюдавах с крайчеца на окото си. Той бе сграбчил мускета си за цевта и го използуваше като тояга. Веднъж, дваж, триж цапардоса по главите двамата пирати, които се катереха нагоре към него. После замахна пак с оръжието си, но докато то беше още във въздуха, един куршум го улучи в челото. Залитайки, напред от инерцията на недовършения удар, той се преметна през борда и падна в кристално бистрата вода, долу.

Не всички войници се справяха така бързо с трима нападатели наведнъж. Въпреки енергичните ни усилия някои от пиратите начело със самия Даго успяха да стъпят на палубата. Щом се озоваха там, те започнаха да се бият така настървено, че не бяхме в състояние да ги изтласкаме. Много скоро към тях се присъединиха и други и стана ясно, че ще трябва да водим ожесточен бой, преди подкрепленията на Дългия Джон да ни дойдат на помощ.

Аз се опитах още веднъж да вляза в двубой с Даго, но ми беше невъзможно да се добера до него. Вместо това се озовах лице в лице с един тантурест дребосък, който изглеждаше роден по-скоро за добродушен свещеник отколкото за пират. Но въпреки това умееше добре да си служи със сабя, което бързо установих, когато се нахвърлих върху него, заблуден от външността му, без да се старая особено да се отбранявам. Със завъртане на китката той отби ловко свирепия ми удар, после се впусна в светкавична контраатака, която едва не ме довърши. Можах да се изплъзна само с див скок назад. След това станах по-предпазлив и се отнасях към врага си с полагаемото се уважение. Струва ми се, че накрая щях да го съсека, защото скоро той се задъха и запъхтя като делфин, но друга двойка бойци се блъсна в нас, преди да успея да нанеса последния удар. Навярно смятайки, че е завършил схватката благополучно, противникът ми се отдръпна в друга част от палубата, а аз продължих усилията си да вляза в двубой с Даго.

Зърнах го в средата на кораба, гърбом към мачтата, където отблъсваше атаките на трима войници. Докато гледах, той подскочи внезапно напред и прободе с оръжието си средния от своите противници. Преди другите да успеят да му направят нещо, Даго се отдръпна, като мачтата беше зад него, а размахваната сабя го предпазваше отпред.