До Сатаната — седем крачки!

Настъпи кратко мълчание. Консърдайн запали пура, наля си коняк и премести на страна свещника, който се намираше до него. Мисля, че направи това, да вижда по-добре лицето ми. Сатаната за пръв път през цялото време откъсна поглед от мен и го насочи нагоре. Започваше третата част на тази загадъчна игра.

— Слушали ли сте някога легендите за сияещите следи на Буда-детето? — запита Сатаната.

Поклатих отрицателно глава.

— Именно тази легенда ме накара да се откажа от древните способи за съблазняване на душите — продължи той сериозно. — Понеже тази легенда означава нова адска епоха, тя е много важна. Но за вас е важна и по други причини. Така, че слушайте внимателно.

Когато трябвало да се роди великият Буда, Гаутама Всезнаещият — напевно започна да разказва Сатаната, — той бил като скъпоценен камък, пламтящ в утробата на майка си. Той бил така изпълнен със светлина, че майчиното тяло се превърнало в светилник, а той бил в този светилник Светият пламък.

За пръв път в Гласът на Сатаната се появи нещо като словесна почтителност.

— А когато дошло време да се роди, той излязъл през хълбока на майка си, който по чудодеен начин веднага се затворил след него. Седем крачки направил Буда-детето, преди да се спре пред поклонилите се деви, гении, риши и цялата небесна йерархия, която се била събрала за събитието. И останали седем сияещи следи, седем детски стъпки, които блестели като звездите. И когато на Буда започнали да се покланят, тези седем следи се размърдали и тръгнали в различни посоки, сочейки пътищата, по които по-късно ще тръгне възрастният Буда. Пред него тръгнали седем мънички Йоан Кръстителчета — ха, ха, ха! — Сатаната са закиска с неподвижното си лице и застинали устни. — Една тръгнала на запад, друга на изток — продължи той. — Една на север, друга на юг. Те откривали пътищата за спасение на всички четири страни на света. Но какво станало с останалите три? Уви! Мара, царят на илюзиите, който с лошо предчувствие следил за раждането на Буда, защото в света на думите на Буда сянка има само истината и така могат да бъдат научени всички измами с които Мара е държал в ръцете си земята. Ако Буда победи, Мара ще бъде унищожен. Царят на илюзиите не харесал това, защото най-много ценил развлеченията, а за тях му е била нужна власт. В това — продължи напълно сериозно Сатаната, — Мара е приличал на мен. Но интелектът му е куцал — той не е разбрал, че истината, която изкусно се манипулира, създава къде по-изкусни илюзии от лъжата. Но…

Преди онези три стъпки да отидат далеко, Мара ги прибрал. И постепенно, с помощта на лъжата, хитростта и магията той ги развратил. Научил ги на греховност, възпитал ги да вършат великолепни измами и ги пратил да вървят по света.

Как се развили нещата? Естествено, мъжете и жените тръгнали след тези тримата. И пътищата, които те избирали били къде по-приятни и възхитителни, по-меки и ароматични, по-прекрасни от каменистите, твърди, сурови и студени пътища избрани от неподкупните четири стъпки. Кой може да обвинява хората, че са избрали трите? При това и седемте по нищо не се различавали — били съвършено еднакви. Различията се изяснявали накрая. Душите, които ги следвали, неизбежно се връщали в самото сърце на измамата, във вътрешната същност на илюзията и там блуждаели вечно. Тези, които тръгвали след четирите, намирали свободата.

И все повече хора поемали след порочните стъпки, а бог Мара се радвал и веселил. Докато не му се сторило, че на земята не останал никой, който да върви по пътя на Просветения. Тогава Буда се разсърдил. Той заповядал и четирите свещени стъпки се устремили към него от всички страни на света. Те проследили трите заблудени и ги пленили.

Но тогава възникнало затруднение. Понеже трите заблудени били стъпки на Буда, не могло да ги унищожат. Те си имали неотменимите права. Но и Мара така дълбоко ги бил развратил, че с нищо не успели да ги очистят от злото.

И така, те са под ключ до края на света. Някъде близко до грандиозния комплекс Боробудур на Ява има мъничък и скрит храм. В него се намира един трон. И да се добереш до този трон трябва да изкачиш седем стъпала. На всяко стъпало сияе една от детските стъпки на Буда. По нищо не се различават една от друга — но колко са различни всъщност! Четири от тях, светите, охраняват другите три, нечестивите. Храмът е таен и пътят до там е пълен със смъртоносни опасности. Но този, който го достигне жив, може да се качи на трона.

Но качвайки се, той трябва да стъпи па пет от седемте сияещи стъпки!

Слушайте, какво ще стане после. Ако три от петте отпечатъка са нечестиви, той ще има на разположение всички земни желания, които може да му предостави царят на илюзиите. А цената — робство, възможно дори унищожаване на душата му! Но ако три от следите са свети, тогава той е свободен от всички земни желания и става неподвластен на съдбата. Носител на Света, Съд на Мъдростта — душата му ще бъде вечно с Пречистите!

Светец или грешник, който стъпи на трите нечисти следи, става притежател на всички земни илюзии!