До Сатаната — седем крачки!

— Да, прав сте — забеляза хазяинът, сякаш бях казал мислите си на глас. — Действително е рядкост. Това са чашите на Харун ал Рашид. Когато пия от тях се виждам като халиф в обкръжението на любимите му сътрапезници и безброй прекрасни хурии в двореца в стария Багдад. Цялата разкошна панорама на арабските нощи се разкрива пред мен. Съхранил ги е за душата ми — продължи той замислено, — покойния султан Абдул Хамид. Във всеки случай нему са принадлежали те, преди да ги пожелая.

— Изглежда, сър, вие имате изключителната способност да убеждавате, щом султанът се е съгласил да се раздели с тях — промърморих аз.

— Както забелязахте, Джеймс Киркхайм, моите пратеници са… доста убедителни — подхвърли той с тих глас.

Аз допрях чашата до устните си, отпих съвсем мъничко и не можах да скрия удоволствието си.

— Да — каза необикновеният ми хазяин, — виното е рядко. То е било предназначено изключително за испанския крал Алфонс, но както вече споменах, пратениците ми са… убедителни. Когато пия това вино, моето възхищение от великолепния му вкус, се помрачава само от съчувствието към крал Алфонс и лишенията които търпи.

С удоволствие пийнах отново. После са нахвърлих на великолепния дивеч. Погледът ми се спря на златна ваза, украсена със скъпоценни камъни. Тя бе така прекрасна и изящна, че неволно станах и отидох да я разгледам.

— Работа е на Бенвенуто Челини — осведоми ме домакина. — Един от неговите шедьоври. Италия, в течение на векове, го е съхранявала за мен.

— Но Италия никога няма доброволно да се съгласи да даде подобна вещ! — възкликнах аз.

— Не, съвсем доброволно, уверявам ви, съвсем доброволно — вежливо отвърна той.

Тогава започнах да разглеждам стаята и разбрах, че и тя, подобно на огромната зала, е една истинска съкровищница. Ако и половината от съдържанието й са оригинали, то цената й надхвърля милиони. Но това не може да бъде! Дори американски милиардер не може да събере такива неща.

— Оригинали са — каза той, сякаш отново бе прочел мислите ми. — Аз съм колекционер и то най-големия в света. Аз събирам не само картини, скъпоценности, вина и други плодове на човешкия гений, аз събирам мъже и жени. Аз събирам това, което неточно се нарича души. Затова вие, Джеймс Киркхайм, сте тук!

Прислужникът напълни чашата и постави до мен още една бутилка във ведро с лед. На масата се появиха ликьори и пури, а самият прислужник, като по знак излезе. Той изчезна през друг панел в стената, който криеше още един асансьор. Освен това видях, че този човек е китаец.

— Не, манджурец — поправи ме домакинът. — От истински княжески род. Но смята, че службата при мен е голяма чест за него.

Аз кимнах небрежно — обикновена работа. Май прислужници манджурски князе, вина на крал Алфонс, чаши от арабските нощи на халифите и вази на Челини се срещат всекидневно. Бях разбрал, че играта започната преди няколко часа в Батъри парк започва втората си част и смятах да участвам в нея с най-добрите и възможни маневри.

— Вие ми харесвате, Джеймс Киркхайм — гласът продължаваше да бъде лишен от всякакви емоции и устните му почти не помръдваха. — Вие мислите: „Аз съм пленник, моето място в света го е заел двойник, дори и най-добрите ми приятели не подозират, че той не съм аз. Човекът, който сега говори с мен е чудовище, безжалостен, безсъвестен и безстрастен интелект, който може да ме унищожи така леко, както се духа свещ“. Но в това вие сте напълно прав, Джеймс Киркхайм.

Той помълча известно време. Реших, че е най-добре да не гледам тези ясни сини очи. Запалих пура и кимнах, като впих поглед в димящия край.

— Да, прав сте — продължи той. — Но вие не задавате въпроси и за нищо не молите. Гласът ви не трепери, ръцете не помръдват, а в очите не се вижда страх. И заедно с това мозъкът ви не дреме, вие сте цял като на иглички и искате да се хванете за нещо, което би ви дало някакво преимущество. Като жител на джунглата вие, с невидимите антени на нервите си, усещате опасността. Всяко чувство ви е наострено и търсите пролука в хвърлената мрежа. Усещате ужаса, но външно няма никакви следи от него. Само аз го долавям. Вие ми харесвате много, Джеймс Киркхайм. По душа сте истински играч!

Той отново млъкна и ме изгледа през ръба на чашата си. Аз се заставих да срещна погледа му и да се усмихна.

— Вие сте на тридесет и пет години — продължи той. — Отдавна ви следя. За пръв път привлякохте вниманието ми с работата си за френската секретна служба през втората година на войната.

Пръстите ми неволно стиснаха чашата. Аз бях сигурен, че освен мен и шефа ми, никой друг не знае нищо за тази опасна работа.