До Сатаната — седем крачки!

Грешник или светец, който стъпи на три свети следи е свободен от всички илюзии и вечно благословената му душа изпада в нирвана!

— Бедничкият! — измърмори Консърдайн.

— Легендата е такава — Сатаната отново благоволи да откъсне погледа си от мен. — Аз никога не съм се опитвал да открия тези интересни следи. За нищо не ми трябват. Нямам никакво желание да превръщам грешниците в праведници. Но легендата ми подсказа интересна мисъл, която не си спомням… да кажем от доста столетия.

Животът, Джеймс Киркхайм, е дълга игра между двама безжалостни играчи — раждането и смъртта. Всички хора, мъже или жени, играят на нея, макар и повечето да са лоши играчи. Често в тях възниква желание, за което те доброволно биха дали душата си, а понякога и живота си. Но животът е такава груба игра, направлявана единствено от случая, ако въобще е направлявана и с такива объркани и противоречиви правила…

Е, какво пък, аз ще усъвършенствам тази игра за неколцина избраници, ще играя с тях на великите им желания и за собствено развлечение ще ползвам модела на Седемте отпечатъка на Буда.

А сега, Джеймс Киркхайм, превърни се цял в слух, защото следващото те касае непосредствено. Аз изградих два трона, към които водят не седем, а двадесет и едно стъпала. И на всяко трето блести по един отпечатък, така са седем следи. На единият трон, той е по-ниския, стоя аз. На другият се намират корона и скиптър.

Следва: Три от отпечатъците са нещастливи. Четири — щастливи в истинският смисъл на думата. Този, който играе с мен, се изкачва към трона, на който се намират короната и скиптъра. Той е длъжен да стъпи на четири, а не на пет, отпечатъка от седемте.

Ако и четирите отпечатъка, на които стъпи, са щастливи, на този човек, докато е жив, ще се изпълняват всички желания. Аз ще бъда негов слуга, заедно с цялата мощна организация, която съм създал и която ми се подчинява. Негови ще бъдат и моите милиарди и той може да прави с тях каквото си пожелае. Всичко ще му принадлежи: власт, жени, титли. Тези, които ненавижда, аз ще наказвам или унищожавам. На него му принадлежи короната и скиптъра на трона, който е по-висок от моя. Под властта му ще се окаже цялата земя! Той ще може всичко!

Погледнах Консърдайн. Докторът нервно отваряше и затваряше със силните си пръсти сгъваем сребърен нож, а очите му проблясваха.

— А какво ще стане, ако настъпи на други?

— Тогава аз поемам печалбата. Ако настъпи на една моя стъпка ще извърши една услуга и ще направи това, което го помоля. При две — ще ми служи година. Ако настъпи три — усетих, че огънят на сините очи ме изгаря, а до мен се раздаде сподавеният стон на Консърдайн, — той става мой духом и телом. Ако поискам ще го убия, в мига който пожелая и по начин който измисля. Мога и да му позволя да живее, но ще го убия, щом поискам. Той ще бъде мой! Телом и духом! Мой!

Гръмовният глас се разнасяше над мен и ставаше непоносим. Пред мен наистина бе Сатаната и с тези свръхестествени очи, изгарящи ме, като огъня на ада, името на чийто домакин бе взел.

— Но трябва да помните няколко правила — гласът изведнъж се превърна в спокоен. — Не е задължително да стъпите веднага на четирите стъпки. Можете да стъпите на една и да спрете. Или на две! Или на три! А следващата крачка не е задължително да направите.

Ако стъпите на моя следа и не се изкачвате повече, вие изпълнявате службата си, заплащам ви добре за нея и може отново да се изкачвате. Подобно е и при две мои стъпки. Година служба и ако останете жив — в правото си сте да опитате още един път. А за изминалата година ще ви платя добре.

Замислих се. Власт над света!? Изпълнение на всички желания. Като лампата на Аладин — само я потъркай! Нито за миг не се усъмних, че той ще изпълни обещанието си.

— Продължавам с механизма — каза Сатаната. — Очевидно е, че относителното разположение на следите не може да остава едно и също за всички случаи. Комбинацията лесно ще се разбере. Затова я предоставям на случая. Никой не бива да я знае, дори аз. Така ще получа най-висшето развлечение.

Аз ще седя на трона си. И ще държа лост, който ще завърта едно колело; то ще обръща седем кълба, три отбелязани като мои, останалите четири като щастливи. Когато кълбата заемат мястото си, те ще включат електрическите контакти със седемте следи. Както се наместят кълбата, така ще бъдат и следите.

По индикатор, аз мога да го виждам и другите присъстващи също, но не и изкачващият стълбите. Когато… претендентът… постави крака си на отпечатък, индикаторът ще покаже на какво именно стъпка е попаднал — от моите или от щастливите.

И последното правило. Като се изкачвате нямате право да поглеждате индикатора. Следващата стъпка извършвате без да знаете резултата от предишната. Ако се поддадете на слабост и се огледате, то сте длъжен да се върнете и да започнем процедурата отново.

— Струва ме си, че така вие имате преимущество в играта — отбелязах аз. — Да предположим, че някой настъпи щастлив отпечатък и спре, какво му носи това?