До Сатаната — седем крачки!

Високо над мен, между тавана и пода, се появи кълбо, напомнящо на пълната луна. Но бързо половината на ярко бялата му повърхност се замъгли и потъмня. Дясната страна продължи да блести, а лявата, черната, бе обкръжена от тънка ивица светене. Неочаквано светлината отново угасна. Но само миг храмът се намираше в тъмнина. Светлината пламна.Но този, който дръзко се наричаше Сатана, не беше сам на подиума. До него се виждаше фигура, сякаш повикана от самият Дявол направо от Ада! Това бе негър, черен и гол, ако не се смята набедрената превръзка, с необикновено широки рамена и дълги ръце; мускулите му се издуваха нетърпеливо, а вените напираха навън като дебели въжета. Лицето завършваше с дебел и плосък нос, долната челюст се издаваше далеч напред и въобще, цялата му външност наподобяваше маймуна. В малките очички проблясваше дяволски огън. Устата му приличаше на пукнатина, а обликът излъчваше хищна жестокост. В дясната си ръка държеше бич с примка на края, тънък и дълъг, изплетен сякаш от фини женски коси. От скромното му облекло се подаваше дръжката на огромен нож.

От тъмнината зад мен се понесе възглас, излетял едновременно от десетки пресъхнали гърла.

Отново прозвуча гонгът.

В кръга на светлината стъпиха двама души. Единият бе познатият ми мистър Консърдайн, другият бе висок и безупречно облечен мъж на средна възраст. Приличаше на английски джентълмен с най-аристократичен произход. И когато застана пред черния трон чух преминаването на възглас на удивление и жалост сред скритата част на аудиторията.

В позата му имаше галантна безгрижност, но аз забелязах, как трепна лицето му, при вида на ужаса стоящ до Сатаната. Човекът извади цигара от табакерата си и я запали. Движенията му подсказваха пъкащият страх, който надвиваше показната храброст; ръката му слабо трепереше. Но въпреки това той пое дълбоко дим и срещна спокойно погледа на Сатаната.

— Картрайт — гласът на Сатаната изпълни залата, — вие не ме слушахте, вие се опитахте да ми противоречите, вие се противопоставихте на моята воля. Вашето непослушание почти провали плана, който бях съставил. Вие се опитахте да пожънете плодовете и да избягате от мен. Вие замисляхте предателство. Аз не питам дали наистина сте го извършил. Знам, че е така. И не питам, защо сте го направил. Вие сте го направил. Това е напълно достатъчно.

— Аз не се каня да се защитавам, Сатана — отвърна достатъчно хладнокръвно обвиняемия човек на име Картрайт. — Но мога да допълня, че неудобството, което смятате че съм ви причинил, е изцяло по ваша вина. Вие твърдите, че мисълта ви е съвършена. Но сте си избрал лошо оръдие. Ако то не изпълнява задачите на занаятчията, кого трябва да виним? Оръдието или занаятчията?

— Оръдието не може да се вини — отвърна Сатаната. — Но какво прави занаятчията с подобно оръдие? Просто повече не го ползва. Хвърля го на боклука. Унищожава го.

— Не — отвърна Картрайт, — Добрият стопанин го ползва за работа, която то може да изпълнява.

— Не и ако има богат избор от евтини оръдия на труда — засмя се Сатаната.

— Ваша воля — каза Картрайт. — Но аз си казах думите. Аз съм малка грешка във вашите разсъждения. И ако, както се хвалите, разсъжденията ви са безупречни, това означава, че вие съзнателно сте ме избрали, с цел да претърпя неуспех. В такъв случай, наказвайте себе си, Сатана! А не мен!

Дълги мигове черната фигура гледаше на него. Картрайт смело издържа този поглед.

— Аз моля само за справедливост — каза той. — Не моля за милосърдие, Сатана.

— Не… засега — отвърна Сатаната бавно и святкащите му очи станаха студени и сурови.

До мен отново достигна приглушеният възглас на залата.

Настъпи още по продължителна и напрегната тишина.

— Картрайт, вие дадохте своя отговор — прогърмя гласът на органа без всякакво изражение. — И за него ще бъдете възнаграден. Вие ми напомнихте, че мъдрият занаятчия, използва лошото сечиво само за такава работа, която то може да изпълни без да се счупи. Аз ще ви възложа такава работа.

Ето решението ми, Картрайт! Вие ще стъпите на четири следи. Сега и веднага. На четири, не забравяйте. Преди всичко вие ще получите възможността да спечелите короната и скиптъра, следователно властта над земната империя, която те носят със себе си. Ако, естествено, четирите следи са щастливи. Ако стъпите на три щастливи следи и на една моя, аз ще ви простя. Това е признание на определена справедливост на вашето сравнение на занаятчията и лошо подбраното сечиво.

Видях, как се намали напрежението на Картрайт и сянка на облекчение премина по лицето му.

— Ако стъпите на две щастливи и две мои, ще ви дам право на избор, или бърза и лека смърт, или възможността да се присъедините към моите роби кефтиу. Казано с други думи, вие трябва да изберете между незабавното разрушаване на тялото и бавното унищожаване на душата. Това милосърдие проявявам в знак на признателност за истинността на думите ви.

Лицето на Картрайт отново пребледня.