До Сатаната — седем крачки!

— Стигаме до последната възможност — вие стъпвате на три мои стъпки. В този случай — гласът предизвика треперене, — Картрайт, вие ще умрете. Вие ще умрете от ръцете на Санчала. И не от една смърт, Картрайт. Не, от хиляди смърти. Бавно и мъчително бичът на Санчала ще ви показва посоката към вратата на смъртта. И когато я пожелаете ще ви възвръща към живота. Отново… и отново… докато изпокъсаната ви душа не намери повече сили да се връща в опротивялото и тяло и не прелази през прага и портите не се затворят завинаги след нея! Така реших! Такава е волята ми! На всекиму според съдбата му!

Черният ужас злобно се ухилваше, когато чуваше името си и със заплашителен жест разтърсваше бича от женски коси. Що се отнася до Картрайт, то след ужасната присъда, лицето му пребледня като на смъртник, цигарата падна на пода и цялата изписана смелост изчезна. Консърдайн, който през цялото това време стоеше до него, се дръпна в сянката и го остави сам. Сатаната натисна лоста между двата трона. Чу се леко бръмчене. Седемте отпечатъка на детските крачета засвяткаха, сякаш отново бяха запалени.

— Стъпалата са готови — провъзгласи Сатаната. — Картрайт, изкачвайте се!

Хората в бяло се разшаваха, камшиците им замятаха дълги езици и примките бяха готови да се захванат за работа, ако е необходимо. А горе Черният ужас се наведе напред, отвори с нетърпение уста и от нея потече неприятна лига, а с грубите си нокти зачеса мощната си гръд.

Тишината в храма се сгъсти — сякаш всички бяха забравили да дишат.

Картрайт тръгна бавно напред, като внимателно се вглеждаше в светещите отпечатъци. Сатаната се облегна на трона си, ръцете му се скриха под мантията и огромната глава започна да изглежда като лишена от тяло; плаваше над подиума, както каменната глава на двойника му плаваше над трите норни.

Картрайт мина първият отпечатък без да го докосне и изкачи още две стъпала. После без да се колебае постави крак на втория сияещ отпечатък.

И веднага пламтящият дубликат се появи на бялата половина на кълбото. Разбрах, че Картрайт бе уцелил щастливата следа. Но кълбото се намираше зад него, бе му забранено да се обръща и следователно не знаеше нищо за първата си сполука!

Той погледна Сатаната и затърси следа от досада или триумф, но мраморното лице остана безпристрастно и очите на промениха състоянието си. Нито звук не се донесе от страната на черните седалки.

Картрайт бързо премина още две стъпала и отново не се поколеба да настъпи следващия отпечатък. И отново той се появи на светлата страна на бялото кълбо. Вече два шанса са спечелени. Мина заплахата на хилядите мъчителни смърти. Сега най-много го заплашва или милосърдна смърт или загадъчно робство.

А той продължава нищо да не знае!

Отново погледна Картрайт лицето на мъчителя си, надявайки се, че поне някакъв намек ще покаже какъв е резултата. То продължаваше да е неподвижно, както и преди. Сатаната просто го гледаше, а и чудовището с бича не изразяваше нищо.

Той бавно изкачи още две стъпала. Задълго се спря пред поредната „дяволска“ стъпка — и това време ми се стори така продължително, сякаш изтекоха часове. И ето, че видях устата му да се изкривява и по челото да избиват капчици пот.

Ясно, като казани на глас, можех да прочета мислите му. На какви стъпки бе стъпил? Може би са на Сатаната? И няма ли третата крачка да го отведе направо на ешафода? Или досега е бел само един нещастен опит? Избягнал ли е участта, която му готви Сатаната?

Той не го знаеше!

Тогава мина край отпечатъка и бавно продължи да се изкачва. Дълго стоя пред петата следа. И главата започна да се обръща! Сякаш някаква силна ръка я извърта. Измъченият мозък я заставяше да се извърта в забранената посока… да се извърта… докато види показващото кълбо.

Стон се изтръгна от посивелите устни. Картрайт се хвана за главата с две ръце, задържа я да не се обърне напълно и скочи на петия отпечатък. Спря и задиша, като човек след дълго и тежко бягане. Устата му се разтвори, дишането се измъкваше с хлипане. Косите се измокриха от побилата пот. По лицето се застичаха струйки… Измъчените очи се насочиха към Сатаната.

На бялото поле се появи трети светещ символ!

Картрайт бе спечелил.

Но не можеше да го знае!

Собствените ми ръце се разтрепериха, покрих се с лепкава пот, сякаш сам се намирах на неговото място. Думите се изтръгваха от мен. Той нямаше от какво повече да се страхува. Изтезанието свърши! Сатаната загуби! Но устата ми бе плътно затворена. И едва сега напълно осъзнах цялата тази дяволска жестокост и хитрост на това изпитание.

Картрайт стоеше и трепереше. Отчаяният му поглед не се отделяше от безпристрастното лице, което сега бе така близо до него. Така ли ми се стори или наистина бе, но на него се отрази злобна радост? Но дори и тъй да беше тя изчезна като вълничка на застояла вода.

Видя ли я Картрайт? Сигурно, защото отчаянието му се усили и се превърна в израз на невероятна мъка. И отново главата му започна да се извърта под силата на ужасяваща принуда. Той се заклати напред, спъна се в стъпалото и едва се задържа.