До Сатаната — седем крачки!

Съвестта престана да ме мъчи. С радост на сърцето събрах багажа си, дадох необходимите нареждания на портиера и с нетърпение зачаках да дойде посочения час. Точно в четири красивата лимузина се спря пред клуба, познатият ми шофьор в красива ливрея излезе навън, почтително ме поздрави, взе чантата ми и ми отвори вратата на колата.

Веднага получих доказателство, че съм издържал изпитанието на Сатаната. Завесите на прозорците бяха вдигнати. Позволено ми бе да видя, накъде отиваме.

След като тръгнахме по Петото авеню, завихме към моста „Куинсбъроу“ и от там се насочихме към Лонг Айлънд. Изминаха около четиридесет минути и стъпихме на магистралата Вандербилд. След още петдесет минути видях езерото Понкомкон. После завихме към залива на север, минахме Смит таун и тръгнахме по пътя „Норт шор“. Малко след шест се върнахме край бреговете на залива и по тесен частен път през гъста дъбова и елхова гора стигнахме някаква къща. Шофьорът подаде нещо като пропуск на излезлия отвътре човек, който бе въоръжен с мощна пушка. Нова миля и пред друга подобна къща церемонията се повтори.

Пътят се заизвива край висока и здрава стена. Спомних си, че за нея ми бе разказал Баркър и се удивих как е успял да мине през охраната. Точно в 6:30 ние спряхме пред масивна стоманена врата. По сигнал от колата тя се разтвори. Излязоха няколко души, разпитаха водача, огледаха ме през прозореца и дадоха знак да продължаваме.

Уважението ми към Сатаната постепенно нарастваше.

След петнадесет минути бяхме пред замъка. Пресметнах, че той се намира на десет мили от нюйоркската страна на пристанището „Джеферсън“, в гористата местност между него и залива Ойстър. И понеже бе построен в малка долчинка почти или съвсем не се виждаше откъм залива, който се намираше на около три четвърти миля от тук. Повърхността бе така пресечена и обрасла с растителност, че се съмнявам може ли замъкът да се види от обществените пътища.

Посрещна ме Консърдайн. Стори ми се, че се радва да ме види. Каза ми, че имам нова стая и ако не възразявам той ще бъде с мен, докато се обличам за обяда. Отвърнах му, че нищо не би ме поласкало повече и бях напълно искрен. Той ми харесваше.

Новият ми подслон показваше, че съм получил повишение. Спалнята бе доста по-голяма, имаше обширна гостна и прекрасна баня. Мебелировката бе разкошна и… имаше прозорци. Така че оцених тънкостта на намека, че повече не съм пленник. Вътре ме очакваше Томас. Той се усмихна при вида на моята чанта. Дрехите ми ме чакаха вече на леглото. И докато се мих и преобличах, весело си разговаряхме с Консърдайн.

Днес, обяви той, Сатаната няма да бъде с нас. Но му е заповядал, да ми предаде, че напълно съм оправдал очакванията му. Утре ще поговори с мен. На масата ще видя множество привлекателни хора. После ще играем бридж. Аз, ако искам, естествено, мога да взема участие. Произшествието с огърлицата не обсъждахме, макар, както изглеждаше, Томас да знаеше всичко.

Искаше ми се да попитам, дали Ева ще бъде на събирането, но реших да не рискувам. Когато минахме през три стени и два асансьора и влязохме в столовата, нея я нямаше там.

Събрахме се осемнадесет човека. Както ми бе обещал Консърдайн, всичките се оказаха остроумни и занимателни хора. Сред тях се отличаваха една изключително красива полякиня, италиански граф и японски барон — и тримата често се споменаваха в новините. Мрежата на Сатаната бе разперена надлъж и нашир.

Прекрасен обед сред прекрасно общество — и няма никакъв смисъл да се спирам на подробностите. Никой не отвори дума за отсъствието на истинския стопанин, нито пък за нашите действия. Изпитвах силно нетърпение да се върна в стаята си и да чакам Баркър. Той дали ще знае, че сега живея на друго място? Може ли да ме стигне? В замъка ли е Ева?

Обедът свърши и ние се пренесохме в съседната стая, където се намираха масите за бридж. Хора имаше за четири карета и двама оставаха свободни. Това ми даде възможност да избегна участието в играта. За нещастие на плановете ми, Консърдайн се възползва от същото. Той ми предложи да ме запознае с някои от чудесата на това място. И нямаше как да му откажа.

Минахме през дузина стаи и галерии, преди да мога, без да изглеждам неприличен да покажа умора. Видяното няма да описвам — то не е съществено. Но душата ми бе засегната от събраните предмети и техните красоти. Сатаната, каза ми Консърдайн, живее в собствени апартаменти, където държи най-ценните неща от сбирките си. Това, което съм видял досега, е само малка част от съкровищата на замъка.

Като се връщахме, погледнахме в стаята за бридж. По време на отсъствието ни се бяха появили нови играчи и се бяха опънали още маси. На една от тях видях Кобхем да има за партньор Ева.

Минах край тях, тя ме погледна спокойно и равнодушно ми кимна. Кобхем се изправи и ние се поздравихме дружелюбно с яко ръкостискане. Ясно бе, че повече не ми се сърди. Докато се запознавах с новопоявилите се, Ева се облегна на креслото си и затананика една модна песен: