До Сатаната — седем крачки!

„Около два часа един от пазачите на египетското крило на музея обърнал внимание на жената и двамата мъже, които оживено разговаряли пред експозицията от фигури Ужепти, приличащи на играчки модели от гробниците. Мъжете били по-възрастни и приличали на сирийци. Вниманието на пазача било привлечено от своеобразната бледност на лицата им и необикновената големина на очите им.

— Приличаха и не приличаха на наркомани — разказал той. — Не съм виждал друг път такива прозрачни и болезнено бледи лица. Но се държаха не като наркомани. Разговаряха напълно разумно и бяха добре облечени.

Накрая решил, че са чужденци и се загледал на друга страна. Изминали няколко минути и видял един от мъжете до себе си. разследването показало, че този човек бил съпровождал жената, която влязла заедно с него в музея в 1:30 часа. Гардеробиерът също обърнал внимание на бледите им лица и странните очи. Този мъж се насочил към малката стая, където се намирала витрината с огърлицата на Сенусерт. Но отминал вратата и продължил по коридора, където завил за следващия ъгъл и изчезнал.

Жената разговаряла с втория мъж, който изглежда бил влязъл в музея малко преди другите двама.

Неочаквано пазачът чул вик. Обърнал се и видял как жената се опитва да избяга от ударите с нож, които нанасял мъжът. Уилям Бъртън, пазачът, завикал и се спуснал към тях. В същото време се появили множество посетители, които били привлечени от виковете. Целият епизод заел няколко секунди. Ножът пронизал сърцето на жената.

Убиецът побягнал през тълпата замръзнали от ужас свидетели, като размахвал окървавения нож. Когато минал край стаята с огърлицата от там също заизлизали посетители и с тях и един от пазачите, които се намирали там на пост. Те се дръпнали, като се опитвали да бъдат далеч от ножа. Някои паднали на земята. Настъпила паника, която се опитал да предотврати вторият пазач.

През това време убиецът завил по коридора и се оказал лице в лице със спътника на жената. Той се опитал и него да промуши, но не уцелил и побягнал към оръжейната палата. Вторият го подгонил на свой ред с нож в ръка.

Двамата започнали буйна схватка, паднали, затъркаляли се по покрития с плочки под и всеки се опитвал да убие другия. От всички посоки заприиждали пазачи и посетители. Полесражението се превърнало в ад.

Преследвачът надделял. Ръката му се вдигнала. Другият извикал. В сърцето му се забил нож!

Убиецът скочил и се хвърлил да бяга, където му видят очите. Започнали да го преследват. Той свърнал в египетския коридор. Там го настигнали в ъгъла и свалили на пода. Бил избит до безсъзнание. Когато го отнесли в кабинета на охраната, тялото му изведнъж се дръпнало, отпуснало и натежало. Сложили го на земята.

Но той бил вече мъртъв!

Убил го или шок или някаква бърза и мощна отрова, която взел, когато се убедил, че няма да избяга. Аутопсията ще открие истината.

Трагедията протекла просто светкавично. Пет минути изминали между първия вик на жената и третата смърт. Но това било напълно достатъчно крадецът на бижуто да се възползва от предоставената му възможност.

Сред посетителите на музея бил мистър Киркхайм, известния изследовател, който преди няколко месеца донесе в Америка знаменитите юнански нефрити, които бяха подарени на музея от мистър Рокбилд. Мистър Киркхайм напрегнато работи над доклад за възможните начини на добиване на полезни изкопаеми в Китай за мощен американски синдикат. През последните два дни е работил извънредно напрегнато и е усетил необходимост да се развлече малко. Решил да прекара няколко часа в музея. Той влязъл в египетската стая, където се съхранявала огърлицата и разглеждал витрината с амулетите, когато чул женските писъци. Видял как всички избягали от стаята и ги последвал. Убийствата не наблюдавал непосредствено, но бил свидетел на хващането на втория мъж.

Понеже съзнавал необходимостта да завърши доклада си и като решил, че му стига подобна «почивка», той се отправил към изхода. И вече стигал до вратата, когато го обхванало подозрение. Научен от работата си на наблюдателност, той си спомнил, че когато бързал да излезе от стаята с огърлицата след другите, някой край него влязъл вътре. Спомнил си още, че след това чул рязко щракване, като от счупена ключалка. Тогава привлечен от ставащото в коридора не бил обърнал никакво внимание. Но сега му се сторило подозрително.

Мистър Киркхайм се върнал обратно и заповядал да включат сигнала за тревога, след което вратите на музея веднага се затварят. Понеже него го познават добре в музея, мигновено са се подчинили.

Именно тренираната наблюдателност на мистър Киркхайм и бързата му реакция попречили на крадеца.“