До Сатаната — седем крачки!

— През следващите няколко часа ще бъда много зает — казах му аз. — Това, което ще пиша, ще изисква пълната ми съсредоточеност. Нищо, ама абсолютно нищо, колкото и важно до ви се види, не биха да ме отвлича. Вероятно ще се обаждат по телефона, може да дойдат и посетители. Казвайте на всички, че ме няма. Ако дойдат репортери, кажете им, че ще се срещна с тях в осем часа. Към седем часа донесете в стаята ми всички вестници. Но не по-рано. И само последните издания. Повтарям още веднъж, който и да ме търси, не ме безпокойте.

— Добре, ще поставя втория ключ в кутията ви — отвърна той. — Това действа успокояващо и на най-настойчивите.

Влязох в стаята си, затворих вратата и внимателно огледах наоколо. На масата се бе натрупала пощата за три дни. Писмата бяха малко, нито едно важно и всичките разпечатани. Две покани за четене на лекции на обеди. И под тях бяха приложени и закрепени с кламери копията на откази и извиненията ми. Подписът ми под отговорите изглеждаше напълно нормален. Способността на имитация на моя двойник изглежда се разпространяваше не само на гласа ми и външността ми. Аз с интерес разбрах, че причината да се откажа, е отсъствието ми от града в деня на обеда. Но къде, по дяволите, ще бъда тогава?

До пишещата машина имаше обемист документ. Прелистих го напосоки и разбрах, че в него съм се спрял на възможностите за експлоатация на някои находища на полезни изкопаеми в Китай. Докладът бе адресиран до същия този известен адвокат, който вдигна тост за „новопрокълнатия“ на вечерята при Сатаната. Написан бе с почерка ми; анотацията бе също направена от мен. Не знаех причината за това, но бях сигурен, че адвокатът меко, с подробностите, ще разкаже за появата на този документ. Вярата ми в Сатаната отново възкръсна. И се почувствах много по-спокоен.

Пребърках джобовете на костюмите, които се намериха в шкафа. Но никъде нито едно късче хартия.

Точно в седем на вратата тихо се почука. Влезе Робърт, нощния дежурен, с купчина нови вестници. Той ме изгледа с широко разтворени очи и бе ясно, че го терзаят безброй въпроси. Какво пък, и мен ме терзаят! Но какво бе написано във вестниците? Е, няма да му покажа незнанието си.

Затова с разсеян вид поех пачката и затворих след него вратата. И щом отворих първия вестник, веднага ми се набиха заглавията:

ТРОЙНА ТРАГЕДИЯ В МЕТРОПОЛИТЕН МУЗЕЙ

ПОХИТЕН БЕЗЦЕНЕН ЕКСПОНАТ

ПРЕД ОЧИТЕ НА ПАЗАЧА И ПОСЕТИТЕЛИ Е УБИТА ЖЕНА. УБИЕЦЪТ Е УБИТ ОТ ДРУГ ЧОВЕК, КОЙТО САМ СЕ САМОУБИВА

ИЗСЛЕДОВАТЕЛЯТ КИРКХАЙМ РАЗСТРОЙВА ПЛАНОВЕТЕ НА ПОХИТИТЕЛИТЕ, ТОЙ ВДИГА ТРЕВОГА И ЗАСТАВЯ ДА СЕ ЗАТВОРЯТ ВРАТИТЕ НА МУЗЕЯ СЛЕД СЕРИИ ОТ УБИЙСТВА, ХВЪРЛИЛИ СЪКРОВИЩНИЦАТА В ХАОС.

ПРЕСТЪПНИКЪТ КРИЕ ОГЪРЛИЦАТА НА ДРЕВНОЕГИПЕТСКАТА ПРИНЦЕСА И ИЗЧЕЗВА.

МУЗЕЯТ МЕТРОПОЛИТЕН ЩЕ БЪДЕ ЗАТВОРЕН, ДОКАТО НЕ СЕ ОТКРИЕ ОГЪРЛИЦАТА

Останалите заглавия с други думи казваха същото. Прочетох материалите. И от време на време усещах, как някой ме полива със студеноледена вода по гърба. Ще цитирам най-пълният отчет на събитието: