До Сатаната — седем крачки!

„Днес неизвестна жена бе убита в музея на изкуствата Метрополитен пред очите на пазачите и повече от двадесет посетители.

Убиецът й се опитал да се скрие, но преди да изчезне, се спънал, върху него се нахвърлил спътникът на тази жена и го пробол с нож в сърцето.

Вторият убиец, след продължително преследване бил хванат. Когато го завели в кабинета на охраната, с цел да изчакат пристигането на полицията, той паднал. И след няколко секунди умрял, изглежда от действието на светкавична отрова, която успял да пъхне в устата си.

Двете убийства и самоубийството станали близо до египетската зала, където се съхраняват най-ценните съкровища на музея. Някой се е възползвал от суматохата и разбил витрината под която се съхранявала огърлицата на Сенусерт Втори, която той подарил на дъщеря си, една необикновена реликва от миналото и предмет на възхищение на хилядите посетители, и я отвлякъл. Но украшението не било изнесено извън музея. За това попречил известният изследовател мистър Джеймс Киркхайм, който заставил да се затворят вратите на музея, преди някой да напусне сградата.

Обискирането на всички, които се намирали в музея на помогнало да се открие откраднатото съкровище. Изглежда крадецът се е изплашил, като е видял, че не може да избяга и е скрил някъде украшението. Не е ясно искал ли е после да се върне или просто го е захвърлил. Музеят ще бъде затворен, докато не се намери огърлицата, което благодарение на съобразителността на мистър Киркхайм се явява въпрос само на време.

Нито администрацията на музея, нито полицията не свързват станалата трагедия с кражбата. Крадецът се е поддал на внезапното изкушение и се е възползвал от възникналата възможност.“

Какво пък, аз бих могъл нещо да добавя към това. И ако наистина музеят ще бъде затворен, докато намерят огърлицата, то пантите му ще ръждясат. Три живота — ето цената на тази дрънкулка! Продължих да чета с вледенено сърце: