До Сатаната — седем крачки!

Оказах се в полукръга с ярката светлина. Пред мен се издигаха стъпалата. Раздаваше се приглушен шепот, който достигаше до мен от лявата ми страна, където се намираше амфитеатъра. Там долових някакво движение и ми се мярнаха смътно бели лица. Всички места бяха заети. Стори ми се, че долавям гласът на Ева, да ме зове шепнейки…

— Джим!

Не виждах Ева.

Погледнах подиума. Всичко бе така, както и тогава, когато гледах Картрайт. Златният трон блестеше. На него просветваха скъпоценностите на короната и скиптъра.

А на черния трон достолепно изправяше гръб Сатаната.

Непосредствено до него се хилеше дяволското лице на палача Санчал и ръката му полюляваше примката от женски коси.

Гонгът отново удари.

— Джеймс Киркхайм! — прогърмя гласът на Сатаната. — Приближи се до съда!

Тръгнах напред. Спрях се пред стълбата. Към мен от черния камък ме гледаха седемте сияещи отпечатъка на детски крачета. Пазеха ги по седем от всяка страна роби наблъскани с кефтиу и облечени в снежнобели дрехи. Очите им не се откъсваха от скромната ми особа.

Мислите стремително се стрелкаха в главата ми. Да викна ли за тайната на черния трон на тези, които мълчаливо седят и ме гледат от полукръглите редици на каменните седалки? Знаех, че преди да произнеса и няколко думи, примките на робите ще ме задушат. Да се хвърля към Сатаната и да се опитам да го убия? Те ще ме спрат на половината път.

Оставаше ми само едно, да се качвам бавно. За четвърти и последен път да стъпя на шестия отпечатък. Той не е далеч от черния трон. По-близо е от седмия. И да скоча на Сатаната. Ще го хвана за гърлото и ще забия зъби в него. Добера ли се, не мисля, че лесно, жив или мъртъв, ще ме откъснат.

Какво ли прави Баркър? Сигурно и той има свой план. Не би подхождало на това дребно човече да се крие и спокойно да ми даде да мина. А Консърдайн? Знае ли нещо?

А Ева!

Мислите ми се объркаха. Не можех ясно да мисля. Хванах се за последната мисъл и не откъсвах очи от гърлото на Сатаната. Точно под ухото му ще забия зъбите си.

Но ще ми позволи ли, да се изкачвам по стъпалата?

— Джеймс Киркхайм — прогърмя се гласът на Сатаната. — На златния трон съм поставил короната и скиптъра на земната власт. Това да ви напомня за възможностите, от които вашето непокорство ви лишава завинаги.

Аз ги погледнах. За мен те сега не бяха повече от натрошени парчета разноцветно стъкло. Но от затъмнените места долетя ехото на многобройни въздишки.

— Джеймс Киркхайм вие ме предадохте! Вие сте изменник! Аз трябва да ви обява присъдата.

Той отново замълча. В храма настъпи пълна тишина. Тя направо ме потискаше. Прогони я остро свистене. Палачът бе прекарал ноктите си по камшика. Сатаната вдигна ръка и този звук също замря.

— Но аз съм склонен към милосърдие — може би само аз долових злобния блясък на твърдите като диамант очи. — Човек цени три неща най-много. И те всъщност са самият човек. Те са свързани едно с друго, но са различни. Това е душата на човека, личността му и неговият живот. Под душа разбирам онази невидима и неизвестно къде намираща се същност, която така ценят религиите и я смятат за безсмъртна, което може и да е истина и да не е истина. Под личност разбирам eгoто, мозъкът, който твърди „аз съм аз“, складираната памет, търсачът на нови впечатления. Животът няма нужда да определям.

И така, Джеймс Киркхайм, предлагам ви избор: На една страна поставям душата ви, на друга — мозъка и живота. Вие можете да се присъедините към моите поглъщачи на кефтиу. Пийте веществото и вашето eгo и живот ще бъдат в безопасност. Често ще бъдете така щастлив, както не сте били в обикновени условия. Но ще изгубите душата си! Вие няма да усетите тази загуба. Скоро кефтиуто ще стане по-желано от тази така неспокойна вътрешна гостенка.

Той замълча и отново ме прониза с тежкия си поглед.

— Ако не искате да пиете кефтиу, то ще трябва да се изкачите по стълбата. — продължи той тържествено. — Настъпите ли три мои стъпки, ще изгубите живота си бавно и мъчително от ръцете на Санчала. Но ако стъпите на четири щастливи — запазвате живота и душата. Но сте длъжен да ми оставите вашето eгo, същото това, което казва „аз съм аз“, вашите спомени. Това няма да бъде за вас нито опасно, нито болезнено. Няма да ви пратя при огледалата. Сън… и нож ще пререже нещо тук и там в мозъка ви. Вие ще се събудите като новороден. В буквалният смисъл на думата, ще ви отнемат спомените. И като дете ще се отправите на ново пътешествие по живота. Но така нито той, животът, нито драгоценната ви душа, няма да пострадат.

Отново се раздаде шепот из залата. Сатаната вдигна ръката си и всичко стихна.

— Такова е решението ми! — провъзгласи той. — Такава е моята воля! Нека пребъде!

— Аз избирам стълбата — не се поколебах нито за миг.