До Сатаната — седем крачки!

— Вашият ангел-пазител — отвърна ми с благ глас той, — несъмнено ви поздравява за вашето решение. Но помните ли, че ангелите нямат власт там, където действат правилата на Сатаната? Аз добре знаех, че такъв ще бъде изборът ви. А сега, доказвайки, колко е безгранично моето милосърдие, ви предлагам път към свободата, да, към свободата, при това с недокоснати мозък, личност и душа!

Гледах го и чувствата ми бяха напрегнати докрай. Прекрасно знаех, че милост от Сатаната, не мога да очаквам. Знаех и тайната на стъпалата и от това още по-зловеща ми се стори дяволската му насмешка. Каква ли адска измислица ще ми предложи? Скоро ще разбера.

— Вината на този човек — Сатаната обърна поглед към аудиторията, се корени в чувствата. Той прецени благополучието на един друг човек по-високо от моето. Нека това бъде урок за всички вас. Аз трябва да съм първи. Но аз съм справедлив. Той може да спаси други, но себе си — не! Но може би някой ще го спаси. И е възможно да се лиши от живота си, защото ще застане между мен и живота на други. Ще се изправи ли някой между мен и неговия живот?

От тъмата на храма се разнесе шепот, но този път доста по-силен.

— Чакайте — той вдигна ръце. — Ето какво имам предвид. Ако някой от вас го замести и стъпи на три отпечатъка на стълбата, ще стане следното. При две щастливи стъпки и двамата ще си отидат свободни и невредими. При това ще ги даря богато. Но ако има две мои — мъките им ще бъдат еднакви, същите, които обещах на Джеймс Киркхайм. Това е моето решение! Такава е моята воля! Да пребъде! А сега, ще се намери ли човек, който да се застъпи за него.

Шумът се усили. Изглежда Сатаната подозираше, че не съм сам. Това можеше да бъде капан за Баркър. Не знаех, колко силно е предаността на малкото човече, но подобно предложение е разчетено за невнимателни хора. Бързо се изправих и отидох до първото стъпало.

— Мога и сам да започна, Сатана — казах аз. — Играта започва.

Мърморенето се усили.

Невъзмутимостта напусна лицето на Сатаната. За пръв път виждах как се преобразува всекидневната маска. Отначало това бе абсолютно недоумение, а после гняв, който се надигна от самия адски огън. Ясно видях, как външната видимост се стопи и под нея се появи скрития досега демон. Усетих някой да ме докосва по ръката.

До мен стоеше Ева!

— Махни се! — прошепнах яростно. — Веднага си върви!

— Късно е! — отвърна ми тя спокойно, после погледна Сатаната и обяви на всеослушание: — Аз ще се кача вместо него, Сатана!

Сатаната се изправи от трона си и сви юмруци. После погледна палача си. Черният дявол се бе навел по обичая си напред и поклащаше примката на камшика си.

Аз застанах пред Ева.

— Вашата дума, Сатана — прозвуча непознат глас от амфитеатъра. — Какво е решението ви, Сатана?

Сатаната погледна в мрака, сякаш се стараеше да определи говорещия. Той направи знак на палача, който послушно отпусна примката. Огромната черна фигура се върна на трона си. И със страшно усилие на волята той усмири дявола, който за миг смъкна маската му. Лицето отново възвърна обичайната си неподвижност. Но огънят в очите не угасна.

— Решението ми е следното — произнесе той неизразително, но в гласа му се усещаше сподавеност. — Да пребъде! Вие, Ева Демерест, искате да се изкачите по стълбата вместо него?

— Да! — отвърна девойката.

— Защо?

— Обичам го — спокойно каза тя.

Ръцете на Сатаната, скрити под мантията, се разтрепериха. Тежките му устни се изкривиха. На гигантският плешив купол на главата му, се появиха капчици пот. Неочаквано той се протегна напред и вдигна лоста — отпечатъците засвяткаха, сякаш ги бяха запалили…

Но не чух познатото бръмчене на скритите зъбни колела!

Какво означава това? Погледнах Сатаната. Или греша, или овладелият го гняв, не му позволиха да го забележи. Но нямах време да разсъждавам.

— Ева Демерест — разкъса тишината гръмовният му глас, но този път звучеше доста странно, — вие ще се изкачите по стъпалата! И всичко ще бъде според решенията ми. Но ви го казвам — никой от тези, които са се качвали и загубвали, не е умрял от такава смърт, от каквато вие ще умрете. И смъртта ще бъде истински рай, в сравнение с това, което ще изпитате, ако загубите. Същото ще стане с вашия любовник.

Отначало вие ще видите неговата смърт. И той, преди да умре, ще ви обърне гръб с отвращение и ненавист… ще съжалява, че въобще ви е познавал. А после ще ви предам в ръцете на Санчал. Но не за да ви убие. Не и не! Когато ви се насити, ще ви дам на робите, на най-низшите… а после отново ще ви дам на Санчал, но не да ви обладава, а на камшика му с примка, на ножовете му, на нагорещеното желязо… за негово развлечение… и за мое.

Той дръпна яката на мантията си, така рязко сякаш се задъхваше. После направи знак на двата роба до най-долното стъпало. Последва заповед на непознат език. Те се приближиха до мен. Аз напрегнах мускулите си, като се опитах да направя отчаян скок към този синеок дявол на черния трон. Ева си затвори очите с ръце.

— Джим, скъпи — бързо прошепна тя под това укритие, — не се съпротивлявайте. Баркър! Нещо ще стане…