До Сатаната — седем крачки!

Той даде заповеди на робите си. Преди те да се мръднат, вратата на шкафа с дрехите се разтвори и Кобхъм изхвърча навън. С един скок се оказа на половината път да отворения панел. Проблесна стоманено острие. Още миг и той бе до двамата роби на изхода. Един от тях падна с прерязано гърло. Другият се дръпна, като се държеше с ръце за хълбока и през пръстите му потече кръв.

И Кобхъм изчезна.

Сатаната даде кратка заповед. Четирима от робите се втурнаха към панела. Останалите захванаха ръцете ми с примките на камшиците. Сатаната ме погледна и насмешката в погледа му наистина стана дяволска.

— Аз така и помислих, че той ще дойде тук — каза той. — Затова и му дадох възможността, Джеймс Киркхайм, да избяга.

Така значи, паяжината е изплетена от Сатаната! И той ме хвана с нея. Неочаквано ме обхвана неудържим гняв. Повече няма да лъжа. Нито да нося маска. Никога повече няма да се изплаша от него. Разбира се, той ще ми причини болка. Може и да ме убие. Вероятно се кани да направи и едното и другото. Но сега аз знаех, кой е той всъщност. Цялата му загадъчност се бе плъзнала от него и… освен това имам коз, за който той не подозира. Аз дълбоко въздъхнах и се разсмях.

— И така да е! — казах цинично. — Но аз забелязах, че този път вие не съумяхте да му попречите да избяга. Жалко, че не ви преряза гърлото, вместо да убива този беден ваш дявол.

— Аха — без да изрази никакво негодувание отвърна ми той, — истината започва да се излива от поразения Кобхъм, като водата от скалата, която Мойсей разсякъл. Но вие отново грешите. Аз отдавна не съм се наслаждавал на лова на хора. Кобхъм е идеална плячка. Затова и оставих панела отворен. Той ще ни бяга, предполагам доста дни.

Той каза нещо на един от държащите ме роби. Не разбирах този език. Нещастникът се поклони и изчезна безшумно.

— Да — обърна се отново към мен Сатаната, — той ще бяга дълго. Но вие, Джеймс Киркхайм, не! Кобхъм не може да избяга. И вие също. Днес вечерта ще обмисля, какво забавление ще ми представите.

Излезлият роб се върна с още шестима. Сатаната отново даде заповед. Робите ме обкръжиха и поведоха. Не се съпротивлявах. И не погледнах Сатаната.

Но да се затворя ушите и да не чувам проклетия му смях, не можех!

ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА

Мина ден, мина нощ и едва тогава видях Сатаната отново. Други хора, освен роба, който ми носеше храна, въобще не видях. Мисля, че ме закараха в една от подземните килии. Тя бе доста удобна, но без прозорци и естествено без врати. Тук ми развързаха ръцете и ме оставиха сам.

Гневът ми бързо мина и ме обхвана отчаяние. Баркър ще се постарае, да се добере до Консърдайн. Бях напълно сигурен в това. Но ще успее ли? Ще му повярва ли докторът? Съмнявах се. Консърдайн не бе човек, който вярва на голи думи. Трябва сам да се убеди. Дори ще провери. Гневът му може да предизвика прибързани действия, които да го присъединят към нас с Кобхъм. И Сатаната ще тържествува.

А Ева? Какво ще направи тя, като чуе от Хари, какво се е случило? Не се съмнявам, че дребното човече, ще намери начин да разбере, какво е станало с мен.

Какви ли дяволски помисли подготвя Сатаната за своята… забава?

Така че моята нощ не мина никак весело. Денят се проточи тягостно. Но когато видях Сатаната, се надявах, че чакането не ми се е отразило на лицето.

Той влезе внезапно, без никакво предупреждение. Зад него пристъпи Консърдайн. Очите на Сатаната проблеснаха с привичния си блясък и осветиха дългата му черна мантия. Погледнах доктора. Дали вече се е видял с Баркър? Но той изглеждаше спокоен и ме гледаше равнодушно. Сърцето ми направо спря.

Сатаната седна. Аз незабавно го последвах, без да чакам покана, извадих табакерата си и вежливо му предложих цигара — детска надменност, за която веднага съжалих. Той не обърна внимание на този жест и започна да ме изучава.

— Не ви се сърдя, Джеймс Киркхайм — заговори той. — Ако можех да изпитвам съжаление, бих ви пожалил. Но вие сам сте причина за днешното ви положение. — Той замълча.

Аз нямаше какво да кажа.

— Вие искахте да ме измамите — продължи той. — Вие ме лъгахте. Вие се опитахте да спасите от моето правосъдие, човек, който аз бях осъдил. Вие се противопоставяхте на моята воля. Дори се осмелихте да ме правите на глупак. Ударът с „Астарта“ е под въпрос и не знам дали е вече възможен. Не мога повече да ви се доверявам. Вие сте за мен абсолютно безполезен. Какъв трябва да бъде моят отговор?

— Мисля, че ще ме отстраните — отвърнах безгрижно аз. — Но защо си хабите времето, като оправдавате още едно от вашите убийства, Сатана? Смятам, че убийството е вашата втора натура и вие няма защо да я обяснявате, това е подобно на желанието да ядеш или да пиеш.

Очите му проблеснаха.

— Вие съзнателно спечелихте доверието на Кобхъм. Вие бихте се опитал да спасите „Астарта“ знаейки, че такава е моята заповед — каза той.

Съгласих се с него.

— Вие ме лъгахте — повтори той. — Вие ме лъгахте!