Драконови сълзи

И нещо още по-важно — след всяка измината пресечка в превърнатия в мавзолей град се проявяваше все по-силно необясним обрат в биологичната реакция, който само още повече засилваше страданията им. Физическото усилие би трябвало да ги разгорещи, но вместо това двамата неудържимо изстиваха. Хари не усещаше и капчица пот по тялото си, макар и студена. Пръстите на ръцете и краката му премръзнаха, сякаш бе тичал по ледник в Аляска, а не из южнокалифорнийски курорт.

Нощта като че не беше по-хладна, отколкото преди Паузата. Дори не чак толкова, защото свежият океански бриз бе замрял както всичко останало. Странният вътрешен студ очевидно не се дължеше на температурата на въздуха. Причината бе по-дълбока, загадъчна и го плашеше.

Сякаш светът около тях със скованата си енергия се бе превърнал в някаква черна дупка, която безмилостно изсмукваше тяхната енергия, докато постепенно, градус по градус, не се превърнеха в неодушевени предмети като всичко останало. Хари реши, че е задължително да почнат да пестят оставащите им сили.

Когато стана съвършено ясно, че ще трябва да спрат и да намерят подходящо скривалище, бяха оставили зад гърба си жилищен квартал и навлезли в източния край на каньон, чиито склонове бяха покрити с храсталаци. От двете страни на спомагателното шосе с три ленти се редяха улични лампи, които разделяха света на два тона — черно и жълто. Наоколо имаше малки фирми от типа, който туристически град като Лагуна Бийч предпочиташе да крие далеч от погледа на посетителите.

Сега вече вървяха и трепереха. Кони обгърна раменете си с ръце. Хари вдигна яката си и придърпа по-плътно сакото.

— Колко от часа измина? — попита Кони.

— Да пукна, ако знам. Изгубил съм всякакво чувство за време.

— Половин час?

— Може би.

— Повече?

— Може би.

— По-малко?

— Може би.

— Идиот.

— Може би.

Отдясно се виждаше обширен паркинг за коли, които не се използват постоянно. Зад тежките вериги, обвити с бодлива тел, клетките за колите се мержелееха като редици заспали слонове.

— Какви са тези коли? — попита Кони.

Тя сочеше към двете страни на шосето. Там бяха спрели доста коли — наполовина на платното, наполовина на тротоара, така че от трите ленти на шосето оставаха само две. Странно, защото никоя от фирмите наоколо не е била отворена, когато връхлетя Паузата. Всъщност всички бяха тъмни, затворени седем-осем часа преди това.

От дясната страна имаше горски развъдник. Зад бетонната сграда по склоновете на каньона се простираше градината с фиданки и храсти.

Точно под една улична лампа забелязаха кола, в която двойка младежи се целуваха. Блузата на момичето беше разтворена, момчето бе пъхнало ръката си под нея — мраморна длан върху мраморна гръд. На Хари му се стори, че замръзналите изражения на буйна страст под жълтеникавата светлина през прозореца на колата са толкова еротична гледка, колкото двойка трупове, хвърлени на едно легло.

Минаха покрай два автосервиза един срещу друг през шосето. Бяха специализирани за различни чуждестранни марки. В оградените с вериги дворове се търкаляха резервни части и изпочупени коли.

Колите продължаваха да се редят по улицата и запушваха входовете към фирмите. Осемнайсет-деветнайсет годишно момче, без риза, само по джинси и маратонки, хванато от Паузата както всички останали, се беше проснало върху предния капак на черно „Камаро“, модел осемдесет и шеста година. Ръцете му бяха прибрани до тялото с обърнати нагоре длани. Момчето гледаше към замрялото небе, сякаш имаше какво да види там. Лицето му бе застинало в глупавото изражение на наркотичното блаженство.

— Странно — проговори Кони.

— Странно — съгласи се Хари и започна да свива и отпуска юмруци, за да не се вкочаняса.

— Но знаеш ли какво?

— Да, изглежда някак познато — каза той.

— Да.

Към края на улицата имаше само складове. Някои бяха панелни, със зидария, прашни и на ивици ръжда от ламаринените покриви, течащи през безкрайните дъждовни сезони. Други бяха изцяло метални.

Паркираните коли ставаха все по-многобройни към края на улицата, която се оказа задънена, защото излизаше към каньона. На места стояха в две редици и съвсем стесняваха платното.

Последната сграда по улицата беше голям склад без никаква табела. Беше от панелния тип, с ламаринен покрив. Отпред висеше огромен надпис „ДАВА СЕ ПОД НАЕМ“ с телефонния номер на агента по недвижими имоти.

Отпред светеха дежурни лампи. През металните врати с рулетки можеше да премине голям трактор с ремарке. В югоизточния ъгъл на сградата се виждаше по-малка врата за хора. Там стояха две яки момчета на двайсет и няколко години. Мускулите им явно бяха напомпвани със стероиди, защото такава маса не може да се постигне само с хранителен режим и физически упражнения.

— Телохранители — обади се Кони като наближиха замръзналите от Паузата момчета.

Изведнъж Хари се сети за какво става дума:

— Това е нощен купон.

— В делничен ден?

— Трябва да има някакъв специален повод, рожден ден или нещо подобно.