Драконови сълзи

Внесената преди няколко години английска мода на нощните купони привличаха тийнейджърите и младежите малко над двайсетте, които искаха да беснеят по цяла нощ далеч от погледа на властите.

— Дали мястото е подходящо да се скрием? — зачуди се Кони.

— Не по-лошо от останалите, а и по-добро от доста други.

Организаторите на нощни купони наемаха складове и производствени помещения за една или две нощи. Непрекъснато сменяха мястото, за да не попаднат в полезрението на полицията. Съобщаваха следващото място с нелегални вестничета или листовки по магазините за плочи и записи, нощните клубове и училищата. Използваха кода на подземната култура с изрази като: „Експресът на Мики Маус“, „Американски «хикспрес»“, „Двойна доза Мики“, „Хикс лъчи за всички“, „Всичко за зъбната хирургия“, „Безплатни балончета за децата“. „Мики Маус“ и „хикс“ бяха прозвищата на мощен наркотик, известен повече като „Екстаз“, а споменаването на зъболекари и балони означаваше, че ще се продава азотист окис — райски газ, който причинява смях.

Най-важно беше да се скрият от полицията. Всяко нелегално събиране, за разлика от по-благоприличните законни клубове за нощни купони, бе посветено на една и съща тема — секс, наркотици и анархия.

Хари и Кони минаха покрай телохранителите, влязоха вътре и се озоваха сред хаос. Но Паузата бе въдворила донякъде изкуствен ред в хаоса.

Мрачното помещение се осветяваше от пет-шест червени и зелени лазерни светлини и десетина жълти и червени въртящи се кълба. Всички те бяха примигвали и се бяха въртели над тълпата, преди да настъпи Паузата. Сега някои от участниците се осветяваха от неподвижни лъчи, други оставаха в сянката.

Четиристотин или петстотин души, главно между осемнайсет и двайсет и пет годишна възраст, макар и тук-таме да се мяркаха и петнайсетгодишни, бяха замръзнали, както танцуваха или просто се мотаеха. Дисководещите по тези нощни купони винаги пускаха бесни ритми с тътнещ бас, от който стените се тресяха и затова мнозина от младежите бяха уловени от Паузата в странни пози — люлееха се, тресяха се, гърчеха се с развети коси. Повечето момчета и младежи бяха облечени в джинси или леки панталони с фланелени ризи и бейзболни шапки с обърната назад козирка. Някои обаче бяха изцяло в черно. Момичетата носеха по-разнообразни дрехи, но всеки тоалет беше провокиращ — тесни дрехи, къси поли, дълбоки деколтета, прозрачни блузи. В края на краищата нощните купони бяха празненства на плътското. Гробна тишина бе заменила гърмящата музика, писъците и крясъците на младежите. Странните светлини се съчетаваха с безмълвието и придаваха на изложените на показ прасци, бедра и гърди антиеротичен вид на трупове.

Тръгнаха между танцьорите. Хари забеляза, че лицата им се опънати в гротескни изражения, които вероятно са показвали възбуда, приповдигнатост и веселие. Ала както бяха замръзнали, лицата се бяха превърнали в маски на гняв, омраза и агония.

От огнените лазерни и други светлини, от психеделичните образи, прожектирани на две огромни стени, ставаше ясно, че това в крайна сметка не е веселба, а диорама на ада, където нещастниците се гърчат от болка и вият за пощада в неописуеми страдания.

Като беше отнела шума и движението на купона, Паузата вероятно беше уловила истината за него. Може би грозната тайна, скрита под прожекторите и оглушителната музика, беше, че опиянените младежи търсеха отчаяно сензацията, но не се забавляваха истински, а преживяваха личните си нещастия, от които трескаво, но напразно търсеха изход.

Хари изведе Кони от танцуващите. Приближиха до зрителите, скупчени покрай стените на огромното помещение. Неколцина стояха на групички. Паузата ги бе уловила насред оживени разговори и пресилен смях. Лицата им изглеждаха напрегнати, вратните им жили изпъкваха — явно се бяха мъчили да надвикат силната музика.

Повечето обаче изглеждаха самотни, безучастни към веселбата около тях. Някои стояха с отпуснати лица и зяпаха тъпо към тълпата. Други бяха напрегнати като изпънати струни, с влудяващо трескави погледи. Дали от призрачното осветление като на празника Вси светии или от мрачните сенки, вкаменените младежи — и онези с хлътналите очи и онези с изгарящите погледи — напомняха зомбита от филми на ужасите, парализирани насред изпълнението на страшна задача.

— Обикновен помиярски купон — нервно каза Кони. Тя очевидно също усещаше заплахата в сцената, която едва ли би била толкова очевидна, ако бяха влезли преди Паузата.

— Добре дошла в деветдесетте години.