Драконови сълзи

Масивното същество се движеше между вкаменените танцуващи, въртеше едрата си глава наляво и надясно, проверяваше методично тълпата. Сменяше цвета си на светлината на замръзналите лазери и прожектори — от червен в зелен, от зелен в жълт, от жълт в червен, после бял и зелен, а между сноповете светлина сив и черен. Очите обаче оставаха неизменно сини, блестящи и особени.

Когато пространството между танцуващите се стесни, „големът“ блъсна настрани едно момче в джинси и синьо кадифено сако. Танцуващият се люшна назад, но съпротивлението на всички обхванати от Паузата неща му попречи да падне до долу. Той спря под ъгъл четиридесет и пет градуса и увисна опасно, все още в поза за танц, със същото ликуващо изражение, готов да довърши падането в мига, когато времето почнеше да тече отново, ако изобщо това се случеше някога.

Грамадният „голем“ се придвижваше от предната към задната част на тъмното помещение, разблъскваше останалите танцуващи. Паданията, завъртанията и привежданията им щяха да се довършат след края на Паузата. Щеше да е много трудно да се излезе благополучно от сградата, след като времето потечеше отново, защото сепнатите купонджии нямаше да знаят, че покрай тях е минал звярът, и щяха да обвиняват околните, че са ги блъснали и избутали. В първите трийсет секунди щяха да пламнат над десет сбивания, щеше да настъпи ад и объркването неизбежно щеше да прерасне в паника. Лазерите и прожекторите щяха да обходят тълпата, оглушителният бас на музиката щеше да разтърси стените, навсякъде щеше да избухне насилие. Младежите щяха да се скупчат към вратите и само по чудо щяха да се отърват без поне няколко стъпкани в хаоса.

Кони не изпитваше особени симпатии към тълпата на дансинга, защото младежите се бяха събрали на купона главно подтикнати от съпротивата си към законите и полицията. Ала колкото непокорни, склонни към разрушение и социално объркани да бяха те, все пак бяха човешки същества. Кони се вбеси от грубостта, с която Тик-так ги разблъскваше, без да помисли какво ще им се случи, когато светът внезапно пак включеше на скорост.

Хвърли поглед към Хари, застанал до нея и видя не по-малък гняв в изражението и очите му. Беше стиснал зъби толкова силно, че челюстните му мускули изпъкваха.

Не можеха да направят нищо, за да предотвратят това, което ставаше долу. Куршумите нямаха никакъв ефект, а Тик-так едва ли би откликнал на горещи молби.

Освен това, ако заговореха, щяха да се издадат. „Големът“-скитник още не бе погледнал към тавана и засега нямаше никакви доказателства, че Тик-так използва не само обикновените си сетива да ги търси или че усеща присъствието им в склада.

После Тик-так извърши нещо чудовищно, което ясно показа намерението му да създаде лудница и да остави след себе си кървав сблъсък. Спря пред двайсетинагодишно момиче с гарвановочерна коса. Тънките й ръце бяха вдигнати високо над главата, изражението й издаваше искрен възторг, какъвто понякога създават ритмичните движения и примитивната музика дори без помощта на наркотиците. Тик-так се наведе над нея за миг и се загледа, сякаш прехласнат от красотата и. После сграбчи едната й ръка, изви я с чудовищна жестокост и я откъсна от рамото. С нисък, гъгнещ смях захвърли ръката зад себе си и тя увисна във въздуха между двама танцуващи.

Обезобразяването на момичето беше съвсем безкръвно, като че бе откъснал ръка на манекен, но, разбира се, кръвта нямаше да потече, докато времето бе спряло. После лудостта на постъпката и последиците й щяха да станат очевидни.

Кони силно стисна очи, нямаше сили да гледа какъв ще е следващият ход на Тик-так. Като полицай от отдел „Убийства“ бе виждала безброй прояви на безумно варварство или последиците от него. Беше събрала купища изрезки от вестници за престъпления със сатанинска жестокост. Беше видяла ужасиите, които това гадно копеле бе причинило на горкия Рики Естефан. Ала жестоката диващина на постъпката на дансинга я разтърси повече от всичко, преживяно досега.

Пълната безпомощност на младата му жертва може би различаваше това престъпление от предишните. Кони се разтресе не от вътрешен или външен студ, а от леден ужас. Всички жертви бяха повече или по-малко безпомощни и точно затова ставаха мишена за престъпниците. Но безпомощността на това младо момиче бе много по-ужасна, защото тя така и не видя нападателя, никога нямаше да разбере кой е бил, щеше да бъде поразена изведнъж като нищо неподозираща полска мишка, уловена в железните нокти на ястреба, издебнал я от небето. Дори след обезобразяването момичето не проявяваше никакви признаци, че е усетило нападението. Беше замряло в миг на чиста радост и безгрижие, сигурно за последен път в живота си. Лицето й все още беше засмяно, въпреки че щеше да остане завинаги инвалид и може би осъдена на смърт, без дори да има възможност да разбере за загубата, да почувства болката или да изпищи, докато нападателят не й възвърне способността на чувства и реагира.