Драконови сълзи

Цялото тяло на огромния скитник се изпари. Гръмна оглушителната музика, светът се раздвижи отново. Кони вече не висеше във въздуха. Тя падна на пода от двата метра, докъдето бе стигнала, и заби лице във влажната купчинка пръст, пясък, трева, гниещи листа и бръмбари, които преди бяха тялото на „голема“. Вече безжизнената маса я спаси от нараняване, но тя започна да кашля и плюе от отвращение.

Въпреки силната музика около нея се разнесоха викове на уплаха, ужас й болка.

5

— Играта свърши… засега — каза „големът“-скитник и тутакси се изпари. Хари падна. Просна се по корем в остатъците от тялото, които миришеха силно само на влажна, плодородна пръст.

Пред очите му се мярна направена от пръст ръка — същата като в къщата на Рики, само че по-едра. Два пръста още трепкаха с остатъци от свръхестествена енергия и сякаш посягаха към носа му. Хари блъсна с юмрук обезформеното чудовище и го разби.

Върху ръцете и краката му с писъци изпопадаха танцуващите. Едва успя да се измъкне изпод тях и да се изправи на крака.

Разгневено момче с тениска с надпис „Батман“ се залетя към него и замахна да го удари. Хари се сниши, нанесе удар с дясната ръка в стомаха му и с лявата под брадичката, прескочи падащото тяло и се огледа за Кони.

Тя стоеше наблизо. Тъкмо в този момент повали с каратистки ритник яко на вид момиче и едновременно се завъртя на пета, за да удари с лакът в слънчевия сплит мускулест младеж, който направи учудена физиономия при падането. Очевидно бе сметнал, че ще се справи с нея за секунди и ще я захвърли настрани.

Хари помисли, че ако се чувстваше толкова отвратително, колкото той самият, Кони сигурно вече не се владееше. Ставите още го боляха от нетърпимия студ по време на Паузата. Освен това се чувстваше изморен, сякаш бе мъкнал камъни на километри разстояние.

Той се присъедини към Кони и изкрещя, за да надвика музиката и другите шумове:

— Много сме дърти за тоя боклук! Най-добре да се махаме оттук!

Почти навсякъде танците бяха отстъпили на сбивания или поне на енергични подбутвания заради номерата на Тик-так, когато си пробиваше път през замрялата тълпа. Не всички купонджии обаче съзнаваха, че веселбата се изражда в опасна кавга, защото някои от тези, които се блъскаха, все още се смееха, сякаш се въртяха в жизнерадостен, сравнително безобиден танц.

Хари и Кони се намираха прекалено далече от предната част на сградата, за да успеят да се измъкнат, преди тълпата да схване истинското положение. Нямаше непосредствена опасност като пожар например, но изпадналата в паника тълпа можеше да реагира на насилието също както на пламъци. Някои дори щяха да повярват, че са видели пожар.

Хари сграбчи Кони за ръката, да не би да се изгубят в безпорядъка и я поведе към по-близката задна стена, където не можеше да няма друг изход.

В създалия се хаос не беше трудно да се разбере защо участниците в купона не можеха да разграничат истинското насилие от шегите, дори да не бяха упоени от наркотици. Прожекторите се въртяха под металния таван, ярки лазерни лъчи рисуваха сложни шарки из помещението, проблясваха фенерчета, фантастични сенки подскачаха по наелектризираната тълпа, младежките лица изглеждаха странни и загадъчни зад променливите карнавални маски от разноцветни светлини, психеделични образи пулсираха и се гърчеха по двата екрана на стените, дисководещият надуваше до дупка маниашката музика. Само шумът на тълпата бе достатъчен да ги обърка. Сетивата се претоварваха и можеха погрешно да вземат яростния сблъсък за проява на добро настроение или нещо още по-добронамерено.

Някъде далеч зад Хари долетя писък, различен от всички останали. Беше толкова остър и истеричен, че се издигна над рева на тълпата и привлече вниманието дори сред възцарилата се какофония. Едва ли бе изминала и една минута, откакто свърши Паузата. Хари реши, че надава писък или чернокосото момиче, открило след шока, че рамото му свършва с безформен чукан, или някой, открил пред себе си ужасната откъсната ръка.

Дори и сърцераздирателният писък да не успееше да прикове вниманието на тълпата, все пак веселието нямаше да продължи за дълго. Нямаше рязък удар, който да прекрати фантазиите и да ги върне към действителността. Ала когато настроението на по-голямата част от купонджиите се сменеше, напорът към изходите можеше да е смъртоносен, дори без да има пожар.

Чувството за дълг и полицейската съвест подсказваха на Хари да се обърне, да потърси момичето с откъснатата ръка и да се опита да й окаже първа помощ. Но беше невъзможно да я открие в жужащото множество, пък и нямаше да й помогне, даже и да я намереше, защото бурята вече бушуваше и бе на път да се превърне в ураган.

Здраво стиснал Кони за ръката, Хари почна да си проправя път навън от дансинга, през разкрещелите се зяпачи с шишетата бира и балоните газ в ръце към задната стена на склада, в дъното под тавана. Встрани от осветлението. Най-тъмното място в сградата.

Огледа се наляво и надясно. Никъде не виждаше врата.