Драконови сълзи

Това не беше чудно. В края на краищата купонът беше нелегална сбирка предимно на наркомани в запустял склад, а не бал на благовъзпитани госпожици и млади господа в залата на някой скъп хотел със светещи червени надписи до изходите. И все пак, за Бога, би било толкова нелепо и глупаво да оцелеят през Паузата и схватката с „големите“, само за да бъдат стъпкани от стотици надрусани хлапета, които се мъчат да се проврат едновременно през тясната врата.

Хари реши да тръгне надясно, въпреки че със същия успех можеше да се запъти и в обратната посока. На пода лежаха унесени младежи, които се съвземаха от прекалено силни вдишвания на газ. Хари се мъчеше да не ги настъпва, но мястото беше така лошо осветено, че забеляза някои облечени в тъмни дрехи, чак когато се спъна в тях.

Врата. Едва не я подмина, без да я забележи.

В склада отзад музиката продължаваше да вие необезпокоявана, но шумът на тълпата рязко се промени. Веселите нотки изчезнаха, понесе се глух ропот, изпъстрен тук-таме с паникьосани писъци.

Кони така здраво стискаше ръката на Хари, че чак кокалчетата го заболяха.

Хари бутна вратата в полумрака. Блъсна с рамо. Вратата не поддаде. Не. Сигурно се отваряше навътре. Опита и така. Пак нищо.

Тълпата се люшна към предната част на помещението. Разнесоха се писъци. Хари усети ужаса на разгорещената тълпа, част от която тръгна към задната стена. В объркването вероятно бяха забравили къде се намира главният вход.

Хари заопипва за брава, резе или каквото и да беше. Молеше се да не е заключена. Намери отвесна дръжка с бутон за отваряне. Натисна и чу изщракване.

Първите от побягналата тълпа вече ги настигаха. Кони изпищя. Хари се помъчи да ги отблъсне, за да може да дръпне вратата — „Божичко, дано не е килер или стаичка, където ще ни смачкат“. Натисна отчаяно бутона, вратата поддаде. Хари я открехна към себе си, като в същото време крещеше с всички сили на тълпата отзад да изчака, да изчака, за Бога. После някой дръпна вратата и тя се отвори изцяло. Отчаяното множество изтика Хари и Кони навън в прохладната нощ.

Повече от десет купонджии стояха на паркинга, скупчени около бял микробус „Форд“. Колата беше украсена с два гирлянда бели и червени лампички като коледна елха. Те явно се захранваха от акумулатора и бяха единственото осветление в непрогледния мрак между сградата и покрития с храсти склон на каньона. Дългокос мъж пълнеше балони с газ под налягане от ръчна количка зад микробуса, а човек със съвършено гола глава събираше петдоларовите банкноти. Продавачите и купувачите изгледаха смаяно потока от обезумели хора от задната врата на склада.

Хари и Кони се разделиха и заобиколиха микробуса от двете страни. Той застана до вратата на шофьора, а тя мина от другата страна.

Хари рязко отвори вратата и понечи да седне зад волана.

Мъжът с бръснатата глава го дръпна за ръката и го измъкна обратно навън:

— Хей, човече, какво си въобразяваш?

Хари вече бе успял да бръкне под сакото и да извади револвера. Обърна се и мушна дулото пред устата на нападателя.

— Да не би да искаш зъбите ти да се разлетят във всички посоки?

Човекът се изблещи, пусна го и вдигна двете си ръце над главата, за да покаже, че няма намерение да напада.

— Не, хей, чуваш ли ме, по-спокойно! Взимай колата, твоя е, весели се, прави каквото искаш!

Колкото и да бяха неприятни типичните за Кони методи, Хари бе принуден да признае, че с тях се спестява доста време.

Той пак влезе в колата, затвори вратата и прибра револвера.

Кони вече седеше до него.

Ключовете стояха на таблото. Двигателят работеше, за да захранва лампичките. Като коледни гирлянди, Господи! Ама че веселяци бяха тези продавачи на газ.

Хари освободи ръчната спирачка, запали фаровете, включи на скорост и натисна силно съединителя. За миг гумите изсвистяха и запушиха, сякаш заквичаха разбеснели се прасета. Купонджиите веднага се разпръснаха. После се получи сцепление, колата се понесе към задния ъгъл на склада и Хари натисна клаксона, за да разчисти пътя пред себе си.

— Само след две минути ще стане страшно задръстване — каза Кони и се люшна към таблото, защото взеха завоя почти на две гуми.

— Да — потвърди Хари, — всички ще се помъчат да офейкат преди да дойде полицията.

— Ченгетата са такива досадници!

— Какво им разбират тиквите от купони!

— Тъпанари.

— Леваци.

Засилиха се по широката алея покрай склада. Там нямаше изход и затова не съществуваше опасност да прегазят изпаднали в паника хора. Колата се оказа хубава — мощна и със здрави амортисьори. Хари предполагаше, че е специално направена за бягство при ненадейна поява на полицията.

Пред склада положението беше различно — наложи се да натиска спирачките и клаксона и да прави невероятни завои, за да не блъсне бягащите. От склада се бяха измъкнали учудващо много хора за толкова кратко време.

— Добре, че организаторите са се сетили да вдигнат ролетките на големите врати — забеляза Кони и се обърна да се огледа.

— Имат късмет, че не са ръждясали. Един господ знае откога складът е запустял.