Драконови сълзи

Щом изходите бяха толкова широки, убитите щяха да са значително по-малко, ако изобщо имаше смъртни случаи.

Хари рязко сви вляво, за да излезе на улицата. Одраска една паркирана кола със задния калник, но не спря. Само натискаше клаксона, за да разгони купонджиите, които бяха успели да се доберат чак дотам и тичаха по улицата като подгонени във филмите за Годзила.

— Извади оръжие пред оня с голата глава — обади се Кони.

— Да.

— И май чух как го заплашваш.

— Имаше нещо такова.

— Не му ли показа картата?

— Предположих, че ще се стресне само от револвер.

— Може и да почнеш да ми харесваш, Хари Лайън — заяви Кони.

— Няма за кога, освен ако доживеем да видим изгрева.

Само след секунди изпревариха всички бягащи. Хари натисна съединителя докрай. Профучаха покрай горския развъдник, складовете, магазините и постоянния паркинг, които бяха видели преди. Скоро и спрелите коли на купонджиите останаха зад тях.

Хари искаше да са далеч от мястото, когато се появи полицията на Лагуна Бийч, а това щеше да стане съвсем скоро. Ако бяха останали сред суматохата, щяха да се забавят прекалено много и да изпуснат единствения си шанс да попаднат на следите на Тик-так.

— Къде отиваме? — попита Кони.

— „Грийн Хаус“.

— Да. Може би Сами е още там.

— Сами?

— Оня шантавия. Така се казваше.

— А, да. Също и говорещото куче.

— Говорещо куче ли? — изненада се Кони.

— Е, не в прекия смисъл, но то иска да ни каже нещо важно за нас, съвсем сигурен съм. Пък може и наистина да говори, кой знае какво става в този полудял свят, в тази проклета нощ. Ако в приказките има говорещи животни, защо да няма говорещо куче в Лагуна Бийч?

Хари осъзна, че бъбри почти на себе си, но караше толкова бързо и безразсъдно, че не искаше да откъсне очи от пътя, макар и само да погледне към Кони и да провери дали тя не го гледа скептично.

Следващият й въпрос прозвуча без никаква нотка на загриженост за душевното му равновесие:

— Какъв е планът?

— Струва ми се, че имаме малка възможност.

— Защото трябва от време на време да почива? Както ти е казал по радиото.

— Да. Особено след нещо като това. Дотук имаше поне един час между неговите… представления.

— Появявания.

— Няма значение.

След няколко завоя навлязоха в жилищните квартали и тръгнаха през града към Тихоокеанската магистрала.

От една пресечка изскочиха полицейска кола и линейка с мигащи буркани — почти сигурно отиваха към склада.

— Бързо реагират — отбеляза Кони.

— Може би някой с радиотелефон в колата е набрал номер 911.

Дано помощта пристигнеше навреме, за да спасят момичето с откъснатата ръка. А защо не дори ръката й да спасят, да я зашият. Да, не беше изключено мама Гъска от приказките да е истинска.

Хари беше в приповдигнато настроение, защото се бяха измъкнали от Паузата и от купона. Приливът на адреналин обаче секна при яркия спомен за жестокото откъсване на крехката ръка на момичето.

В мислите му пак пропълзя отчаяние.

— Ако имаме малка възможност, докато той си почива или дори спи — поде Кони, — как можем да го намерим?

— Със сигурност не с портретите на Нанси Кан. Няма време да ходим при нея.

— Според мене, като се покаже следващия път, направо ще ни убие, няма повече да си играе.

— И аз така мисля.

— Или ще убие само мене, а тебе ще те остави за следващия път.

— На зазоряване. Това момченце ще удържи обещанието си.

Двамата мрачно замълчаха.

— И така, докъде стигнахме? — наруши тишината Кони.

— Може би до скитника пред „Грийн Хаус“…

— Сами.

— … вероятно той знае нещо, което ще ни помогне. Или ако не… тогава… по дяволите, не знам. Изглежда безнадеждно, нали?

— Не — остро възрази тя, — нищо не е безнадеждно. Докато сме живи, се надяваме. А докато има надежда, винаги си струва да се опитваме, да вървим напред.

Хари зави зад още един ъгъл покрай поредица тъмни къщи, изправи волана, леко отпусна съединителя и я изгледа смаяно:

— Нищо не е безнадеждно? Какво ти е станало?

Кони тръсна глава:

— Не зная. То все още става.

6

Бяха прекарали поне половин час по време на Паузата в бягство, преди да стигнат до склада при каньона, но успяха да се върнат в изходната позиция доста по-бързо. Според часовника на Кони бяха дошли до магистралата за по-малко от пет минути, след като се качиха в колата на търговците, отчасти защото избраха по-пряк маршрут и отчасти защото Хари караше така лудешки, че уплаши дори Кони.

Всъщност спряха пред входа на „Грийн Хаус“ с няколко оцелели лампички, които дрънкаха отстрани, точно в един часа трийсет и седем минути и трийсет и пет секунди сутринта. Малко повече от осем минути, откакто Паузата почна и завърши в един часа и двайсет и девет минути. Това означаваше, че само за три минути са си пробили път в претъпкания склад и са овладели колата със силата на оръжието, макар и да им се струваше, че е минало повече време.

Камионът на пътна помощ и „Волвото“ бяха изчезнали. Когато времето бе потекло отново, те просто бяха продължили пътя си, без да разберат, че се е случило нещо необичайно. И в северна, и в южна посока се движеха коли.