Драконови сълзи

Приближава се до жените, момчето, миризливия и не чак толкова миризливия и разбира, че нещо не е наред. Усеща го и го подушва.

Те са уплашени. Това не е ново. Всички бяха уплашени, когато ги подуши за пръв път. Но сегашната уплаха е различна. По-лоша.

Освен това има следа от миризмата, която казва „лягай и умирай“. Животните понякога миришат така, когато остареят или са прекалено уморени и болни. Хората по-рядко. Въпреки че познава едно място, където хората миришат точно така. Беше там същата вечер с жената и момчето.

Интересно.

Интересно, но лошо.

Тревожи се, че добрите хора носят миризмата, която казва „лягай и умирай“. Какво им става? Не са болни. Може би миризливият е малко болен, но не и останалите. Не са и стари.

Гласовете им също са различни. Малко развълнувани, но не толкова като преди. Малко поизморени. Малко натъжени. И още нещо… Какво? Нещо. Какво? Какво?

Души поред краката им, души, души, души, души, дори миризливия и изведнъж разбира какво не е наред, но не може да повярва, просто не може да повярва.

Смаян е. Смаян. Дръпва се и ги оглежда смаяно.

Всички те излъчват миризмата, която казва: „Аз ли да го преследвам или то да ме преследва? Да бягам ли или да се бия? Огладнял ли съм достатъчно, за да изровя нещо от тази дупка и да го изям или да чакам, за да видя дали хората ще ме нахранят?“ Така миришат тези, които не знаят какво да правят — другата миризма на страха. Точно както сега. Те се страхуват от нещото, което убива, но и от това, че не знаят какво да правят по-нататък.

Смаян е, защото той знае какво да се прави, а дори не е човек. Но понякога хората много се бавят, такива са си.

Добре де. Ще им покаже какво да направят.

Почва да лае и, разбира се, всички го поглеждат, защото не е куче дето лае за щяло и нещяло.

Гледат го. Той е смаян.

Затичва се към тях, лае, обръща се, пак тича надолу по хълма, тича, тича, спира, поглежда назад, пак лае.

Те говорят. Гледат го и говорят. Май почват да разбират.

Затова той пак се затичва, обръща се, поглежда назад, лае.

Те са развълнувани. Разбират. Смайващо.

2

Не знаеха къде ще ги отведе кучето, пък и всички смятаха, че петимата са прекалено необичайна групичка, за да се разхождат пеша в два часа след полунощ. Решиха да проверят дали Рошльо ще е готов да тича пред колата и да им показва пътя както сега, защото в колата нямаше да бият на очи.

Джанет помогна на детектив Гъливър и детектив Лайън бързо да свалят гирляндите с лампички от микробуса. Бяха прикрепени на места с метални скоби, на места с лепенки.

Съмняваха се, че кучето ще ги заведе право при този, когото наричаха Тик-так. За всеки случай обаче беше най-разумно да не привличат вниманието към себе си със зелени и червени лампички.

Докато работеха, Сами Шамроу се мотаеше около „Форда“ и им разказваше не за пръв път, че е бил глупак и пропаднал, но след всичко това ще обърне нова страница. За него беше важно да повярват в искреността на обещанието му да почне нов живот, сякаш първо трябваше да повярват другите, за да убеди и себе си.

— Никога не съм смятал, че имам нещо, от което светът се нуждае — приказваше Сами, — мислех си, че пет пари не струвам, че съм жалък лицемер, бъбривец, а отвътре нищо. А ето сега спасявам света от извънземен. Добре де, всъщност не е извънземен и не спасявам света сам, но все пак е сигурно, че помагам при спасяването.

Джанет все още бе слисана от това, което направи Рошльо. Никой от тях не знаеше със сигурност откъде е разбрал, че петимата живеят под една или съща странна заплаха или че ще е по-добре за тях да са заедно. Ясно им беше, че сетивата на животните в някои отношения са по-слаби от човешките, но в други са много по-силни и че освен обикновените пет сетива имат и други. Но след всичко това Джанет нямаше да може да погледне друго куче или въобще друго животно със същите очи като досега.

Оказа се, че може би най-умната постъпка в живота й е била да прибере кучето и да го храни в най-трудните за самата нея времена.

Джанет и двамата детективи свалиха лампичките, прибраха гирляндите и ги сложиха отзад в багажника.

— Отказах се от пиенето завинаги — бъбреше Сами и се мъкнеше след тях към задната врата. — Можете ли да повярвате? И все пак е вярно. Никога вече. Нито капка. Край.

Рошльо седеше на тротоара с Дани под една улична лампа, гледаше ги и търпеливо чакаше.

Отначало, като разбра, че госпожица Гъливър и господин Лайън са полицейски детективи, Джанет изпита желание да си плюе на петите. Та нали бе оставила мъртвия си съпруг, убит от самата нея, да гние под пясъците на пустинята в Аризона. Джанет не знаеше дали тялото още се намира там, където го бе заровила. Ако бяха намерили трупа на Винс, може би я търсеха за разпит, а не беше изключено да имат дори заповед за арестуване.

Освен това никога през живота си не бе имала приятел от тези среди, с изключение може би на господин Ишигура от клиниката „Пасифик Вю“. Смяташе ги за различна порода — хора, с които няма нищо общо.