Драконови сълзи

Рошльо изгледа Джанет, сякаш искаше разрешение да пирува с остатъците от месото. Сега беше само улично куче, но очевидно някога е бил гледан в къща. Проявяваше въздържаност, която се придобива само от обучение и способност да отвръща на любовта, която при кучетата, а може би и при хората, се развива, когато са обичани?

Джанет кимна.

Чак тогава кучето се нахвърли на яденето и лакомо захапа парчетата и изрезките.

Неочаквано Джанет Марко изпита близост към кучето, която я изненада. Родителите й се отнасяха към нея с жестокостта, която някои болни хора проявяват към животните. Всъщност сигурно биха се отнесли по-добре към някое куче или котка. Винс не беше по-добър. Макар и да нямаше признаци да е бито или гладувало, кучето явно беше изоставено. Нямаше каишка, но не бе израсло на улицата, защото искаше да се хареса и чакаше обич. Изоставянето също е форма на тормоз. Иначе казано, Джанет и кучето имаха много общи преживявания, страхове и страдания.

Тя реши да го задържи, независимо от свързаните с това неприятности и разходи. Връзката между тях беше достойна за уважение — и двамата бяха живи същества, способни на смели и самоотвержени постъпки, а и двамата бяха изпаднали в нужда.

Докато Рошльо ядеше с кучешка енергичност, младата руса сестра го галеше, чешеше го зад ушите и му говореше галени думи.

— Казах ви, че е сладък — обади се готвачката Лорета със сияещо лице и скръсти ръце върху огромните си гърди. — Само е за филми. Страхотен сладур.

— Мой е — повтори разтревожен Дани, но пак толкова тихо, че само Джанет го чу.

Той стоеше до нея и я държеше здраво. Джанет го прегърна, за да му вдъхне увереност.

По средата на яденето Рошльо изведнъж вдигна очи от тенджерата и любопитно се загледа в Анджелина. Ухото му пак щръкна. Подуши колосаната бяла униформа и тънките ръце, после зароби глава под коленете й и се отърка в белите й обувки. Пак подуши ръцете й, близна пръстите, почна да пръхти и да скимти. Заподскача на място все по-възбуден.

Сестрата и готвачката се засмяха. Мислеха, че Рошльо реагира само на хубавата храна и оказаното му внимание, но Джанет разбра, че той реагира на нещо друго. Сред веселите гърлени звуци имаше кратки изскимтявания, сякаш долавяше някаква неприятна миризма. Освен това престана да върти опашка.

Без никакво предупреждение и за ужас на Джанет кучето се изплъзна от гальовните ръце на Анджелина, стрелна се покрай нея, промуши се край Дани, после между краката на готвачката и хукна право през отворената врата към кухнята.

— Рошльо, не! — извика Джанет.

Кучето не й обърна внимание, продължи напред и всички хукнаха след него.

Работниците в кухнята се опитаха да го уловят, но той се оказа много бърз. Измъкваше се и правеше лъжливи движения. Зъбите му изтракваха по плочките на пода. Пъхаше се под работните маси, търкаляше се, подскачаше, непрекъснато сменяше посоките, за да избегне протегнатите ръце. Проявяваше ловкостта на змиорка, задъхваше се, правеше ухилени физиономии и очевидно се забавляваше.

Все пак това не беше само игра. В същото време Рошльо настойчиво търсеше нещо, следваше някаква губеща се следа, душеше пода и въздуха. Като че ли не прояви интерес към фурните с кифличките, от чиито гъст аромат можеха да му потекат дигите. Не подскачаше към шкафовете с храната. Интересуваше го нещо друго, което за пръв път подуши по младичката руса сестра на име Анджелина.

— Лошо куче — непрекъснато повтаряше Джанет, която се присъедини към преследването, — лошо куче, лошо куче!

Рошльо я погледна обидено няколко пъти, но не спря.

Една санитарка, без да знае какво става в кухнята, бутна летящата врата с количка със съдове и кучето мигновено се възползува от отвора. Стрелна се покрай санитарката и се изгуби по коридорите на клиниката.

* * *

Лошо куче. Не е вярно. Добро куче. Добро.

Мястото с храната е пълно с толкова вкусни аромати, които му пречат да проследи другата миризма толкова бързо, колкото му се иска. Но от другата страна на летящата врата има много дълго място, към което излизат други от двете му страни. Тук миризмите, които причиняват глад, не са толкова силни.

Много други миризми, повечето човешки и то не особено приятни. Остри миризми, солени, сладки миризми, от които ти прилошава, кисели.

Бор. Кофа с бор в много дългото тясно място. Бързо пъха нос в кофата с бора, чуди се как вътре се побира цяло дърво, но там няма дърво, само вода, мръсна на вид, но мирише като цял бор или цяла гора и всичко това само в една кофа. Интересно.

Бързай.

Пиш. Подушва пиш. Човешки. На различни хора. Интересно. Десет, двайсет, трийсет различни миризми на пиш. Не са силни, но се усещат, много повече хора, отколкото е подушвал преди. Много може да се каже по миризмата му — какво е ял човекът, къде е бил днес, дали е бил разгонен наскоро, здрав ли е или болен, ядосан или щастлив, добър или лош. Повечето хора тук отдавна не са се разгонвали и са болни, някои от тях тежко болни. Никак не е приятна миризмата на техния пиш.