Драконови сълзи

Не се страхуваше толкова от парализа, афазия, слепота или друг физически недъг. Най-много се плашеше от самотата и необичайната гледка на червеите още веднъж му показа колко ужасно ще бъде да е сам, ако се случи нещо лошо.

Каза си, че не бива да се поддава на паника. Остави парцала и изправи преобърнатата чаша. Можеше да си налее още едно питие и да премисли. Отговорът щеше да изплува. Не можеше да няма обяснение за червеите. Можеше да се дължи на осветлението и ако обърнеше чашата точно както преди, щеше да възстанови обстоятелствата около зрителната измама.

Взе бутилката „Тейлърс“ и я наклони към чашата. Мина му през ума, че макар и да я беше погледнал на светлината само преди няколко минути, можеха да се излеят мазни, сплетени, гърчещи се червеи. От гърлото потече само портвайн.

Остави бутилката и вдигна чашата. Поднесе я към устните си, но се поколеба. Отврати се от мисълта, че ще пие от чаша, където е имало студени лигави червеи.

Ръката му пак се разтрепери, по челото му внезапно изби пот. Ядоса се, че реагира толкова глупаво. Портвайнът се разплиска по стените на чашата. Проблясваше като течна драгоценност.

Пак поднесе чашата към устните си и глътна мъничко. Сладко и чисто. Още една глътка. Вкусно.

От него се изтръгна лек, треперлив смях.

— Тъпанар — каза си той и се почувства по-добре, че може да се шегува със себе си.

Реши, че с портвайна добре ще вървят ядки или бисквити. Остави чашата и се запъти към кухненския шкаф, където държеше кутии с печени бадеми, смесени ядки и пакети солени бисквити. Отвори шкафа. Вътре гъмжеше от тарантули.

От години не беше реагирал така бързо и енергично. Дръпна се от шкафа и се удари в плота отзад.

Шест или осем огромни паяка пълзяха по кутиите с бадеми и смесените ядки и изследваха пакетите бисквити. Бяха по-големи от обичайните размери на тарантулите, колкото разполовени пъпеши — щъкащи обитатели на кошмар, преживян от човек, който се ужасява от паяци.

Рики стисна очи. Отвори ги. Паяците си стояха.

Заедно с лудешкото биене на сърцето си и пресекливото си дишане чуваше как косматите крачка на тарантулите пълзят по целофановите опаковки. Хитиново тик-тик-тик на краката или долните челюсти върху кутиите и пакетите. Тихо, зловещо съскане.

Изведнъж осъзна, че звуците идват от другаде. Шумът се чуваше не от отворения шкаф, а от шкафовете точно над и зад Рики.

Погледна през рамо към чамовите шкафове, в които би трябвало да има само чинии, купички и чаши. Вратичките им се открехваха от някакъв вътрешен натиск, отначало само един пръст, после два. Рики не успя да помръдне, когато шкафовете се отвориха докрай. По главата и раменете му се посипа порой от змии.

Рики изпищя и се помъчи да избяга. Подхлъзна се по гърчещия се килим от влечуги и падна сред тях.

Имаше всякакви змии — тънки като нишки, дебели и мускулести, черни, зелени, жълти, кафяви, едноцветни и пъстри, с червени очи, с жълти очи, някои с качулки като кобри, гледаха го, надсмиваха се над него, раздвоените им езици трептяха, съскаха, съскаха. Сигурно сънуваше. Халюцинации. Огромна черна змия, дълга поне четири стъпки го ухапа. Божичко, тя се впи в опакото на лявата му ръка, зъбите потънаха дълбоко в плътта, потече кръв. И все пак всичко това можеше да е сън, кошмар, ако не беше болката.

Никога насън не беше изпитвал болка, особено толкова силна като сегашната. Тя прониза лявата му ръка, последвана от още по-остро пробождане като токов удар през китката чак до лакътя.

Не беше сън. Случваше се наяве. По някакъв начин. Но откъде се бяха появили? Откъде?

Змиите го бяха напълзели и се гърчеха върху него. Ухапа го още една. Зъбите разкъсаха ръкава на ризата и се забиха под лявото рамо. Болката се утрои. Друга го захапа през чорапа по глезена.

Рики с мъка се изправи на крака. Отърси от себе си змията под лявото рамо. Другата около глезена също падна, но първата се задържа върху лявата му ръка, сякаш беше закована. Рики я сграбчи и се помъчи да я откъсне. Прониза го убийствена болка, едва не припадна, но змията не се отдели от кървящата му ръка.

Влечугите около него се виеха и съскаха. Не забеляза, а и не чу гърмящи змии сред тях. Нямаше достатъчно познания да определи останалите видове. Не знаеше кои са отровни и дали изобщо има отровни, включително трите, които го ухапаха. Отровни или не, повечето щяха да го ухапят, ако не се измъкнеше бързо.

Грабна сатър от поставката за ножове на стената. Сложи лявата си ръка на най-близкия плот. Неумолимата черна змия се пльосна с цялата си дължина по плочките. Рики замахна със сатъра и преряза змията. Стоманеното острие иззвъня по фаянсовата повърхност на плота.

Отвратителната глава продължаваше да виси на ръката му. От черното тяло бяха останали само няколко пръста. Блесналите очи бяха още живи и го гледаха. Рики хвърли сатъра и се помъчи да отвори със сила устата на змията и да измъкне впитите зъби от плътта си. Крещеше и проклинаше, обезумял от болка, бореше се с влечугото, но напразно.

Змиите на пода се размърдаха от виковете.