Драконови сълзи

— Със сегашната скорост, ако не спираме за телефон, ще стигнем преди тях.

— Може да ни пратят подкрепление.

— Няма да имаме нужда от него, ако за проклетия закъснеем и Рики вече е мъртъв.

На Хари му призляваше от опасения. Беше бесен на себе си. Беше изложил Рики на опасност, като се отби при него. Тогава не знаеше какви беди може да му навлече, но по-късно можеше да се сети за него, когато Тик-так обеща: „всичко и всички, които обичаш“.

За мъжете понякога е трудно да признаят, че обичат друг мъж, макар и съвсем по братски. Двамата с Рики Естефан бяха партньори и няколко пъти се бяха измъквали на косъм от смъртта. Продължаваха приятелството си и Хари го обичаше. Нещата бяха съвсем прости. Но американската традиция на мъжествена самостоятелност не му позволяваше да си признае.

Глупости, ядоса се Хари.

Всъщност му беше трудно да признае, че обича когото и да било — мъж или жена, дори родителите си — защото любовта водеше до големи обърквания. Тя предполагаше задължения, обвързване, споделени емоции. Когато признаваш на някого, че го обичаш, трябва да го допуснеш в живота си съвсем близо до тебе и да търпиш неговата разхвърляност, безразборен вкус, объркани мнения и неизяснено отношение към куп неща.

Докато профучаваха покрай Дана Пойнт и се тресяха по неравностите на пътя, Хари възкликна:

— Божичко, наистина понякога съм идиот.

— Кажи ми нещо ново — предложи Кони.

— Пълен глупак.

— Продължаваме да плуваме в познати води.

Имаше само едно извинение за несъобразителността си за Рики и заплахата да го превърне в мишена — от пожара в апартамента му преди по-малко от три часа Хари само реагираше, без да поема инициативата. Нямаше друг избор. Събитията се развиваха толкова бързо и неочаквано, странностите се трупаха една върху друга и той нямаше време да помисли. Лошо извинение, но Хари се залови за него.

Не беше наясно дори как да мисли за такива необикновени неща. Дедуктивното размишление, най-полезното средство за всеки детектив, не можеше да се приложи към свръхестественото. Мъчеше се да разсъждава индуктивно и така достигна до теорията за социопата с паранормални възможности. Но това не го задоволяваше, защото според него индуктивното мислене граничеше с интуицията, а в интуицията липсваше всякаква логика. Обичаше неоспоримите доказателства, разумните предпоставки, логичните заключения и ясните изводи — всичко ясно и точно.

Завиха на ъгъла на улицата, където живееше Рики. Изведнъж Кони попита:

— Какво е това по дяволите?

Хари я погледна.

Кони гледаше в шепата си.

— Какво? — не разбра той.

На дланта й се гушеше нещо. С треперещ глас Кони промълви:

— Само преди секунда не държах това нещо, откъде по дяволите дойде?

— Какво е то?

Кони протегна ръка под осветлението на уличната лампа пред къщата на Рики. Глава на керамична статуетка. Счупена при врата.

Хари рязко натисна спирачките, гумите се отъркаха о ръба на тротоара и предпазният колан се впи в гърдите му.

— Сякаш ръката ми рязко се затвори, като спазъм и се появи това, отникъде, за Бога — обясни Кони.

Хари позна предмета. Главата на статуетката на Богородица в центъра на иконостаса в коридора на Рики.

Обзет от мрачни предчувствия, Хари отвори вратата и излезе от колата. Извади оръжието.

Улицата беше спокойна. Лампите светеха приветливо в повечето къщи, включително и у Рики. В хладния въздух долиташе музика от съседска стереоуредба, толкова тиха, че мелодията не можеше да се различи. Вятърът шумолеше и шепнеше в листата на големите палми в предния двор на Рики.

Сякаш искаше да каже, че няма нищо тревожно, всичко е наред, всичко тук е спокойно.

Все пак Хари държеше револвера.

Забърза по пътеката под нощните сенки на палмите към закритата от бугенвилиите врата. Усещаше, че Кони плътно го следва със заредено оръжие.

„Дано Рики е жив — горещо се молеше Хари, — дано само да е жив.“

От много години не беше произнасял нещо толкова близо до молитва.

Зад решетката входната врата беше открехната. Тънка ивица светлина очертаваше сянката на решетката върху площадката пред входа.

След раняването Рики беше обхванат от мания за сигурност, макар и да смяташе, че никой не забелязва и би бил ужасен, ако знаеше, че страхът му е очевиден. Заключваше здраво всичко. Отворената врата, макар и само един-два пръста, беше лош знак.

Хари се помъчи да огледа антрето през процепа. Но заради решетката не можеше да се приближи достатъчно.

Прозорците от двете страни на входа бяха с плътно спуснати пердета, които се припокриваха в средата.

Хари погледна Кони.

Тя посочи предния вход с револвера си.

При други обстоятелства биха се разделили — Кони би отишла да охранява задния вход, докато Хари влиза отпред. Но сега нямаха намерение да залавят психопата, защото този тип не можеше да бъде хванат натясно, заобиколен и обезвреден с белезници. Искаха само да оцелеят и да спасят Рики, ако не беше вече прекалено късно.

Хари кимна и внимателно отвори решетката. Пантите изскърцаха. Пружината издаде протяжен и жаловит звук.