Драконови сълзи

Пчелите летят, жужат, нараняват като котките, но тази пчела е мъртва. За пръв път вижда умряла пчела. Интересно — виж ти, пчелите умирали. Не помни да е виждал умряла котка и се замисля дали котките умират като пчелите.

Странно, може би котките умират.

Какво може да ги убие?

Котките могат да се катерят по дървета и места, където не може да стигне никой други да одраскат носа ти с острите си нокти толкова бързо, че не забелязваш приближаването на лапата. Затова ако има нещо, което да убива котките, то със сигурност не е добро и за кучетата, въобще не е добро, по-бързо е от котките и е лошо.

Интересно.

Продължава по алеята.

Някъде на място, където живеят хора, се готви месо. Облизва муцуна, защото е още гладен.

Хартийка. Обвивка от бонбон. Мирише хубаво. Притиска я с лапа и я облизва. Вкусът е приятен. Ближе, ближе, ближе, но няма повече, само прашинка сладост върху хартийката. Винаги е така, няколко близвания или хапки и всичко свършва. Рядко е толкова, колкото му се иска и никога повече.

Подушва хартийката за всеки случай, тя се лепва на носа му и той тръсва глава, за да я махне. Тя се превърта във въздуха и полита с вятъра нагоре, надолу и настрани като пеперуда. Интересно. Изведнъж оживя и полетя. Как е възможно? Много интересно. Тръгва след нея, настига я, подскача, но не улучва и изведнъж страшно му се приисква да я има, трябва да я има, скача, щраква челюсти, пропуска. Какво става, какво е това? Хартийка, пък лети като пеперуда. Наистина, ама наистина има нужда от нея. Засилва си, скача, щрак и я хваща, но това е само хартия и затова я изплюва. Гледа я, гледа я дълго, много дълго, чака, готов за скок, нали не е глупак, но тя повече не помръдва като мъртвата пчела.

Нещо като полицай и вълк! Нещото, което убива.

Странната, омразна миризма изведнъж долита откъм морето. Той потръпва. Души и търси. Лошото нещо е някъде там в мрака, стои в нощта близо до морето.

Тръгва по следата. Отначало миризмата е слаба, почти се губи от време на време, после се засилва. Започва да се вълнува. Приближава се, не е съвсем близо, но идва все по-близо. Движи се от алеята през улицата към парка и излиза пак на улицата. Лошото нещо е най-странното, най-интересното нещо, което някога е подушвал.

Ярки светлини. Би-бип-бииииииип. Кола. Близо. Можеше да е мъртъв в локвата като пчелата.

Преследва миризмата на лошото нещо, движи се все по-бързо с наострени уши, оглежда се, но все още разчита на обонянието.

После губи следата.

Спира, обръща се, души наоколо. Вятърът не е променил посоката и продължава да духа откъм морето. Но вече не носи миризмата на лошото нещо. Изчаква, души, чака, обръща се, изскимтява раздразнено и пак души, души, души.

Лошото нещо вече не е навън в мрака. Отишло е някъде, може би там, където живеят хора и вятърът не преминава през него. Също като котка, покатерена на дърво, не може да се достигне.

Върти се малко на място задъхан, не знае какво да прави и точно тогава по тротоара се появява невероятно странен мъж. Той се препъва и се блъска в разни посоки. В ръката си носи някакво много особено шише и си мърмори нещо. Човекът излъчва повече миризми, отколкото е подушвал по хората. Повечето са лоши, сякаш много смърдящи мъже са в едно тяло. Прокиснало вино. Мазна коса, кисел дъх, лук, чесън, дъх на свещи, боровинки. Вестникарско мастило, олеандър. Влажни панталони. Влажна фланела. Засъхнала кръв, едва доловима миризма на човешка урина, ментова дъвка в единия джоб, старо парче шунка и мухлясал комат, забравени в друг джоб, изсъхнала горчица, кал, трева, лек дъх на повръщано, прокиснала бира, разпаднали се платнени обувки, развалени зъби. Освен това пърди както се тътри напред, пърди, мърмори, обляга се на едно дърво за малко, пръдва, после се помъква пак напред, обляга се на стената на някакво място, където живеят хора и се изпърдява още няколко пъти.

Всичко това е интересно, наистина, но най-интересното е, че сред многобройните миризми човекът носи и следа от дъха на лошото нещо. Той самият не е лошото нещо, в никакъв случай, но го познава, идва от място, където го е срещал неотдавна, носи допира на лошото нещо.

Без съмнение миризмата е същата, странна и зла, като дъха на морето в студена нощ, желязна ограда в горещ ден, мъртви мишки, светкавица, гръмотевица, паяци, кръв, тъмни дупки в земята — като всички тези неща и все пак не точно като тях.

Мъжът се препъва покрай него и той се отдръпва с подвита опашка. Но човекът дори не го забелязва, само се олюлява и завива зад ъгъла по алеята.

Интересно.

Наблюдава.

Чака.

Най-накрая тръгва по следата.

12

Хари изпитваше неприятно чувство в къщата на Ордегард. На входната врата висеше бележка, че влизането е забранено до приключване на полицейското следствие, но двамата с Кони нарушиха процедурата. Тя носеше връзка шперцове в торбичка и успя да се справи с ключалките на Ордегард по-бързо, отколкото един политик би намерил оправдание за изхарчването на един милиард долара.