Драконови сълзи

Единственият признак, че не бе попаднал в плен на детска измислица, беше липсата на говорещо животно. Приказките са населени с много повече говорещи животни, отколкото съвременните американски филми с убийци-психопати.

Приказки. Вълшебства. Чудовища. Психопати. Деца.

Изведнъж Хари почувства, че е на ръба на прозрение, което би разкрило нещо извънредно важно за Тик-так.

Вълшебства. Психопати. Деца. Чудовища. Приказки.

Прозрението му се изплъзна.

Хари се напрегна. Напразно.

Осъзна, че вече не докосва леко с пръсти отражението в огледалото, а притиска с все сили. Дръпна ръката си. Върху огледалото остана лек влажен отпечатък, после бързо се изпари.

Всичко изчезва. Включително Хари Лайън. Може би на зазоряване.

Излезе от тоалетната и се върна на масата при Кони.

Чудовища. Вълшебства. Психопати. Приказки. Деца.

Оркестърът свиреше потпури от Дюк Елингтън в съвременен джазов аранжимент. Звучеше ужасно. Елингтън просто нямаше нужда от опити за подобряване.

На масата стояха две чаши димящо кафе и два коняка, които проблясваха като течно злато.

— Сандвичите ще дойдат след няколко минути — обясни Кони, докато той издърпваше черен дървен стол, за да седне.

Психопати. Деца. Вълшебства.

Нищо.

Реши да престане да мисли за Тик-так известно време. Да остави подсъзнателното да работи на спокойствие.

— „Трябва да знам“ — обърна се той към Кони със заглавието на песен на Пресли.

— Какво да знаеш?

— „Кажи ми защо“ — още една песен.

— А?

— „Сега или никога“.

Кони разбра и се усмихна.

— Аз съм фанатична обожателка на Пресли.

— Досетих се.

— Свърши ми добра работа.

— Вероятно възпря Ордегард да не ни метне още една граната и спаси живота ни.

— За краля на рокендрола — каза Кони и вдигна чашата.

Оркестърът престана да измъчва мелодиите на Елингтън и направи почивка — значи все пак може би имаше Бог на небето в края на краищата и благословен ред във вселената.

Хари и Кони се чукнаха с коняка и отпиха.

— Защо точно Елвис? — попита той.

Кони въздъхна:

— Ранният Елвис беше наистина голяма работа. Олицетворяваше свободата, желанието да бъдеш такъв, какъвто си, да не те подритват, само защото си различен. „Не ме настъпвай по сините велурени обувки“. Песните от първите му десет години вече бяха златни шлагери, когато бях едва седем или осемгодишна, но вече ги усещах. Разбираш ли?

— Седем или осем? Май е множко за такова малко дете. Искам да кажа, че много от песните му са за самотата, и съкрушеното сърце.

— Разбира се. Той беше човекът от мечтите ми — чувствителен бунтар, учтив, но без никакво желание да го унижават, едновременно романтичен и циничен. Израснах по детски домове, при приемни родители и разбирах какво значи да си самотен, а сърцето ми знаеше какво е мъка.

Сервитьорката донесе сандвичите. Помощникът доля чашите им с кафе.

Хари пак се почувства човек. Мръсен, изпомачкан, ударен, уморен, уплашен и все пак човек.

— Добре — каза той, — разбирам да си луд по ранния Елвис, да знаеш наизуст ранните му песни. А по-късните? „Млъкни“?

Както поливаше сандвича си с кетчуп, Кони обясни:

— Краят му посвоему е не по-малко интересен от началото. Американска трагедия.

— Трагедия ли? Да се превърнеш в дебел гастрольор в Лас Вегас, облечен в гащеризони с пайети?

— Естествено. Красивият и смел крал, изпълнен с надежди, велик… поради трагична грешка се сгромолясва неудържимо и умира на четиридесет и две години.

— Върху тоалетната чиния.

— Не твърдя, че това е шекспирова трагедия. В нея има нещо абсурдно. Точно затова е американска. Нито една друга страна в света няма нашия усет към абсурда.

— Републиканците и демократите едва ли ще използват извода ти в предизборните си кампании.

Сандвичът беше вкусен. Хари продължи с пълна уста:

— И каква е била трагичната грешка на Елвис?

— Отказал е да порасне. Или не е можел.

— А не трябва ли творецът да се помъчи да съхрани детското у себе си?

Кони отхапа от сандвича и поклати глава:

— То не е същото като да си останеш вечно дете. Разбираш ли, младият Елвис е искал свобода, страстно се е стремял към нея, точно като мене. Успял е да постигне пълната свобода на прави всичко, каквото си поиска, чрез музиката. Но когато я е получил, когато не е могъл да бъде свободен вечно… какво е станало?

— По-добре ти кажи.

Явно Кони бе размишлявала по въпроса.

— Елвис е загубил ориентирите си. Според мен се е влюбил в славата повече, отколкото в свободата. Истинската свобода, свободата с всички отговорности… тя е достойна мечта за възрастния. А славата е само евтина тръпка. Трябва да си незрял, за да може славата да ти доставя истинско удоволствие, не си ли съгласен?

— Не бих се стремил към нея. Не че имам шанс да я получа.

— Само едно дете може да вземе за диаманти евтините, лъскави дрънкулки. Елвис приличаше на възрастен, говореше като възрастен…

— Със сигурност пееше като възрастен в най-добрия си период.